PROFILBARU.COM

Вулф Кирстен
Wulf Kirsten
	Вулф Кирстен Wulf Kirsten
германски поет и белетрист
Роден	21 юни 1934 г. Клипхаузен, Германия
Починал	14 декември 2022 г. (88 г.) Бад Берка, Федерална република Германия
Националност	Германия
Работил	поет, писател
Литература
Жанрове	стихотворение
Награди	„Литературна и художествена награда на град Ваймар“ (1983); „Йоханес Р. Бехер“ (1985); „Хайнрих Ман“ (1989); „Мари Луизе Кашниц“ (2002); „Айхендорф“ (2004); „Йозеф Брайтбах“ (2006)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Вулф Кирстен в Общомедия

Вулф Кирстен (на немски: Wulf Kirsten) е германски поет и белетрист.

Живот

Вулф Кирстен е роден в Клипхаузен край Майсен в семейството на каменоделец.

В Лайпциг Кирстен получава висше образование като учител по немски и руски език. По време на своето следване се занимава усърдно с литература и проучване на родния си диалект. Оттогава са и първите му публикации в литературни списания и антологии. След като завършва, за кратко работи като учител, а после става редактор във ваймарското издателство „Ауфбау“. Преминава деветмесечен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг, където се запознава с идващия също от Саксония поет Хайнц Чеховски и с него за години го свързва продуктивно творческо приятелство. Голяма роля за литературното оформяне на Кирстен изиграва поетът от по-старото поколение Георг Маурер.

Творби

За едно десетилетие излизат стихосбирките на Вулф Кирстен „Поетичен албум“ (1968), „Начало на изречението“ (1970), „Езикът на тухларите“ (1974), „Бродещият из страната“ (1976) и „Оловното дърво“ (1977). Стихосбирката „Земята край Майсен“ (1986) съдържа подбрани творби, създадени в периода 1961 – 1982 г. и излиза едновременно в Лайпциг и Франкфурт на Майн. За тази книга Вулф Кирстен е отличен с престижната литературна награда „Петер Хухел“ (1987). Така поетът получава известност пред по-широка публика и в двете Германии.

След политическата промяна през 1989 г. книгите на Вулф Кирстен се публикуват главно в Швейцария. Там поетът издава стихосбирките „Време на теменужките“ (1989), „Трошляк от гласове“ (1993), „Влошаване на времето“ (1999), „Между местоположение и зрително поле. Стихове и парафрази“ (2001) и „Картини от живота на Земята. Стихове от петдесет години. 1954 – 2004“ (2004).

Поетика

Още в предговора към първата си по-голяма стихосбирка „Начало на изречението“ ^[1] Вулф Кирстен очертава своята поетическа програма. Стремежът му е да проникне по-дълбоко в природата, да постигне сетивно съвършен предметен език и многопластовост, чрез която в природната картина да навлязат социални и исторически мотиви. Според поета погледът към традицията е също толкова важен, колкото и отношението към съвремието, емоционалната близост е от същото значение като критическата дистанция.

Основен мотив у Кирстен е връзката с пейзажа, който поетът възприема като природа, обработена и променена от човека. Така Вулф Кирстен продължава традицията на Петер Хухел и Йоханес Бобровски в „природната лирика“. Но особено в по-късните години у Кирстен доминира възгледа за бруталната, несъразмерна и непоправима човешка намеса в природата. Езикът на поета е изпъстрен с грубовати, често необичайни диалектни изрази и думи.

Признание

Вулф Кирстен все повече е определян като един от най-значимите съвременни немски поети. През 2003 г. става почетен доктор на университета „Фридрих Шилер“ в Йена. Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Берлинската академия на изкуствата, Академията за наука и литература в Майнц, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и ПЕН центъра на ФРГ.

Библиография

Poesiealbum 4. Wulf Kirsten, 1968
satzanfang. gedichte, 1970
Ziegelbrennersprache, Gedichte, 1974
der landgänger. Gedichte, 1976
Die Schlacht bei Kesselsdorf – Ein Bericht. Kleewunsch – Ein Kleinstadtbild, 1984

der bleibaum, Gedichte, 1977
die erde bei Meißen, Gedichte, 1987
Winterfreuden, Zwei Prosatexte, 1987
Veilchenzeit, Gedichte, 1989
Stimmenschotter, Gedichte, 1993
Textur, Reden und Aufsätze, 1998
Wettersturz, Gedichte, 1999
Die Prinzessinnen im Krautgarten. Eine Dorfkindheit, 2000
Zwischen Standort und Blickfeld, Gedichte und Paraphrasen, 2001
Der Berg über der Stadt. Zwischen Goethe und Buchenwald, 2003
Erdlebenbilder. Gedichte aus fünfzig Jahren (1954 – 2004), 2004
Steinmetzgarten. Das Uhrmacherhaus, Zwei Erzählungen, 2004
Brückengang. Reden und Essays, 2009
Graviers (choix de poèmes), Paris 2009
Beständig ist das leicht Verletzliche. Gedichte in deutscher Sprache von Nietzsche bis Celan, (Hrsg.) 2010
fliehende ansicht. Gedichte, 2012
was ich noch sagen wollte. Neue Gedichte, 2014
images filantes (poèmes), Genève 2014