Втора македонска ударна бригада

Формиране на втора македонска бригада, 1943 г.

Части на Втора бригада

Втора македонска тиквешка народоосвободителна ударна бригада е комунистическа партизанска единица във Вардарска Македония, участвала в така наречената Народоосвободителна войска на Македония.

Дейност

Създадена е на 20 декември 1943 година в село Фущани край Кожух планина. В нея влизат 480 бойци от Народоосвободителния батальон „Страшо Пинджур“, от Втори батальон на трета оперативна зона на НОВ и ПОМ и войнишкия батальон „Христо Ботев“, който по-късно на 23 декември излиза от състава ѝ. Командир на бригадата е Диме Туриманджовски. Бригадата води сражения в Тиквешко, Мъгленско, Гевгелийско, Мариовско и Прилепско като нараства до 1200 души. Тогава два от батальоните и се отделят и се присъединяват към пета и седма македонски ударни бригади в средата на август 1944 година. Скоро след това втора бригада се влива в 41-ва македонска дивизия на НОВЮ и участва в операции по овладяването на Прилеп и Кичево между 15 – 18 ноември 1944 година. В средата на декември е прикачена към 48-а македонска дивизия на НОВЮ, която през януари 1945 година влиза в Първа армия на НОВЮ, която участва в сраженията на Сремския фронт в Хърватия и Словения. През юни 1945 година е разформирована.^[1] Бригадата има свой вестник „Народна борба“.

Командване^[2]

• Диме Туриманджовски – командир (от 20 декември 1943 до края на май 1944); началник-щаб (от юни 1944)
• Методи Поповски – командир (от юни 1944 до 25 август 1944)
• подпоручик Наум Веслиевски – Овчарят – командир (от 25 август 1944 до 25 септември 1944 по наредба на Главния щаб от 6 август)
• Живоин Росич – командир (от 25 септември 1944 до 17 октомври 1944)
• Ванде Лазаревски – Тунелот – командир (от 17 октомври 1944 до 17 декември 1944)
• Пецо Гудевски – командир (от 17 декември 1944 до 1 март 1945)
• майор Раде Попович – Душко – командир (от 1 март 1945)
• Лазар Калайджийски – заместник-командир (от 19 декември 1943 до август 1944)
• Димо Поцев – Ико – заместник-командир (от 25 август 1944 до септември 1944)
• Боро Златевски – заместник-командир (от септември 1944 до 1 март 1945)
• Ристо Бужаровски – заместник-командир (от 1 март 1945)
• Трифон Балкански – политически комисар (от 20 декември 1943 до март 1944)
• Наум Наумовски – политически комисар (от март 1944 до 25 август 1944)
• Стоян Бочваровски – Бочвар – политически комисар (от 25 август 1944 до септември 1944)
• Ристо Стояновски – Железни – политически комисар (от септември 1944 до 17 октомври 1944; от март 1945 втори път)
• Илия Андреевски – Кагин – политически комисар (от 17 октомври 1944 до март 1945); заместник-политически комисар (от 25 август 1944 до 17 октомври 1944)
• Мито Хадживасилев – заместник-политически комисар (20 декември 1943 до май 1944; втори път от 19 декември 1944)
• Коце Стояновски – заместник-политически комисар (от май 1944 до 25 август 1944)
• Атанас Кардуловски – Сакя – заместник-политически комисар (от 17 октомври 1944 до 19 декември 1944)
• Петър Пепелюговски – заместник-политически комисар (от 1 март 1944 до май 1944)
• Ели Аргировска – заместник-политически комисар
• Гьоре Дамевски, политически комисар на батальон
• Нико Фундали
• Фана Кочовска
• Димитър Берберовски – командир на чета
• Велко Спирковски
• Павле Игновски
• Димитър Стоянов - Мире
• Ангел Чемерски
• Кемал Сейфула – младежки ръководител
• Панчо Топличанец – началник-щаб (от 17 октомври 1944)
• Милан Кръстевски – началник-щаб (до 1 март 1945)
• Димче Марияновски – Осоговски – началник-щаб (от 1 март 1945)

Бележки

1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 319. (на македонска литературна норма)
2. Вестник Офицер, бр. 5, 2001, стр. 3 // Архивиран от оригинала на 2014-03-21. Посетен на 2012-09-03.