| Владиня |
|
|
| Население | 230 души[1] (15 март 2024 г.)
7,67 души/km² |
|---|
| Землище | 30,012 km² |
|---|
| Надм. височина | 208 m |
|---|
| Пощ. код | 5563 |
|---|
| Тел. код | 06925 |
|---|
| МПС код | ОВ |
|---|
| ЕКАТТЕ | 11452 |
|---|
|
| Държава | България |
|---|
| Област | Ловеч |
|---|
Община
– кмет | Ловеч
Страцимир Петков
(ИТН, БВ; 2023) |
|---|
Владѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.
География
Селото се намира на двата бряга на река Величка.
Надморската височина е около 180 м, като района е хълмист, с много локални изворчета и няколко рекички (бари). В западната част на селото се наблюдава свлачище, което унищожи един масивен железобетонен мост. В землището на селото има четири микроязовира и един напоителен канал.
През 80-те години на 20 век са правени изследвания за наличие на нефт, но всичко е скрито от обществеността. Предполага се, че е открита топла вода при сондажа, а и на 20 км са нефтените полета на Долни Дъбник.
История
Село Владиня е разположено на около 2 км източно от древния римски път от крепостта Ловеч (също и от прохода през Ст. Планина) към р. Дунав. В този район е имало станция за смяна на конете и вероятно място за почивка.
Произхода на името идва, според някои, от дъщерята на княз или средновековен благородник. На 2 км северно от селото има две местности (по течението на друга рекичка) наречени съответно Селище и Черковица. Там са откривани останки от глинени съдове, корозирали монети, части от стари инструменти. До 1980 в селското училище имаше малка изложба на предмети, но сега то не функционира. Предполага се, че вследствие на неизвестна причина населението е мигрирало в сегашното село.
На височините непосредствено над северната махала се забелязват окопи и военни съоръжения, които са
част от най-външния обръч на обсадата на гр. Плевен през Руско-Турската война 1877 – 1878 година. Местността е позната като Табята.
Религии
Преобладаващи са източноправославните жители.
Население
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
333 |
100,00
|
| Българи |
304 |
91,29
|
| Турци |
26 |
7,80
|
| Цигани |
0 |
0,00
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
2 |
0,60
|
Културни и природни забележителности
По времето, когато населелението е било около 2000 души е имало Земеделско училище. Организирани са били библиотека, смесен хор, театрална група, две духови музикални групи, ловно дружество и др.
Масово са празнувани Трифон Зарезан, 1 май, 9 септември и селския събор.
Празнувани са още и Сурваки, Пьрва пролет, 8 март, Русаля (готви се ритуално храна при което се раздава за здраве).
Редовни събития
Съборът на селото е на 13 ноември или през почивните дни които го следват. Жителите празнуват също така на 24 май, когато се прави курбан на центъра на селото. Празникът се нарича Русаля.
Личности
Бележки
Външни препратки
