Тъй като всеки тип процесор има собствен набор от команди и писането на машинен език в последните десетилетия се извършва от езици от високо ниво, похватът за създаването на една и съща виртуална машина, която да предоставя един и същ интерфейс за програмния език, е технически много добре обоснован.
Виртуалната машина предоставя следните преимущества на разработчиците на софтуер:
Лесна преносимост между различни платформи – т.е. софтуерът бива написван един път на една платформа и работи безпроблемно на друга платформа (на практика това твърдение често е трудно изпълнимо за особено сложни програми).
Известни програмни езици, които използват виртуални машини, са Java и Perl.
Обфускация на машинен код
Съществува и друг тип виртуална машина, такава, чиято цел е да затрудни обратното инженерство на дадена програма, като преобразува даден машинен код в друг такъв, който се интерпретира (изпълнява) от виртуалната машина, като тя самата се изпълнява от програмата. Тъй като този процесор (интерпретатор) е виртуален, той може да е напълно различен като архитектура от разработените дотогава физически такива. Различните наименования са: Code Obfuscation Virtual Machine, Virtualization Obfuscation, Process Virtual Machines.
Най-често такъв тип виртуални машини се ползват от зловредни програми, за да затруднят разбирането на функцията на зловредния код. Те също се ползват легитимно и в комерсиалната среда от разработчици на компютърни игри и програми, за да се предотврати нелегалното им разпространение (crack).
За по-голяма сложност, има виртуални машини, които изпълняват друга виртуална машина, която изпълнява (интерпретира) някакъв код. Не е задължително двете виртуални машини да са с една и съща архитектура.
