PROFILBARU.COM

Веселин Койчев
	Веселин Койчев
български джаз-музикант
Роден	14 януари 1960 г. (64 г.) Стара Загора, България

Веселин Койчев e български джаз музикант, китарист.

Биография

Още на 18 години Койчев започва да свири джаз. Завършва Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1982 г. основава дуото „Джаз линия“ с баскитариста Дочо Панов, към което впоследствие се присъединяват Теодосий Спасов (кавал), Радул Начков (барабани), и певицата Йълдъз Ибрахимова. Освен китарист на групата, Койчев е и аранжор. Групата изнася средно сто концерта годишно.

От 1987 г. е директор на Международния младежки джаз фестивал в Пловдив.

От 1991 г. ръководи първата професионална джаз формация в България – „Бели, зелени, червени“, в чийто състав влизат още Петър Джурков (пиано), Владимир Хаджииванов (саксофони и флейта), Пъшо Конов (баскитара) и Иван Енев (барабани).

През 1992 г. Веселин Койчев създава Нов музикален център, който обучава в съвременни музикални стилове на поп музика, рок и джаз музиканти. Музикалните интереси на Веселин Койчев са в синтеза на различни жанрове: автентичен фолклор, джаз, и рок. В последните години пише музика за над четиридесет театрални постановки, за симфоничен оркестър, прави аранжименти и оркестрации, както и продуцира и записва млади изпълнители.

По различни творчески проекти си е сътрудничил с известни български музиканти като Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Веселин Николов, Анатолий Вапиров, Антони Дончев, Христо Йоцов, Васил Пармаков, Стоян Янкулов, Венко Захариев, Людмил Георгиев, Георги Корназов. Международните му сътрудничества са с Ричард Айлс, Енди Скофийлд, Питър Чърчил, Жан Луи Шотан, Патрик Шедер, Александр Руденко, Кокан Димушевски, Арташес Карталян, Ади Мюнстер, Вики Алмазиду, Костас Магинас.

В началото на 2009 година Койчев в квартет с Иван Енев (барабани), Александър Леков (бас-китара) и Дичо Ников (кларинет) и с участието на Милена Караджова (вокал) издава албума „Пробуждане“, в който предлага интерпретация на седем родопски песни („Девойко, мари хубава“, „Бела съм, бела, юначе“ и др.^[1]