Верхоянск (на руски: Верхоянск; на якутски: Верхоянскай) е град в република Якутия (Саха) и се намира в горното течение на р. Яна, откъдето идва името му. Има географски координати 67° 33′ 00″с.ш. и 133° 23′ 00″ и.д., т.е. лежи зад северната полярна окръжност. Отстои на 92 км от районния център гр. Батагай. Намира се в подножието на Верхоянски хребет.
Със своите 1125 жители (2016 г.)[1] Верхоянск е един от най-малките градове в Руската федерация. Известен е преди всичко с изключително ниските температури през зимата (вж. таблицата по-долу) и заедно със село Оймякон (също в Якутия) претендира за титлата „Полюс на студа“.
История
Градът е основан през 1638 година като казашко селище за зимуване. През XVII – XIX век тук изпращат на заточение осъдени по политически причини от царския режим, а през съветско време до 50-години на ХХ век – от сталинската диктатура.
Развито е скотовъдството: говедовъдство, коневъдство, отглеждане на елени и на северни животни с ценна козина, кожарска промишленост, дърводобив (лиственица, иглолистни), риболов.
Транспорт
Във Верхоянск има летище с една писта, но то е затворено от няколко години. Сега се използва летището в районния (улусния) център Батагай, до който има път с твърда настилка. През зимата придвижването на транспортните средства става по замръзналите водоеми, което е практика в Сибир. Има и пристанище на река Яна.
Климат
Климатът е континетален и субарктичен, с дълга, много студена зима и кратко лято. През 1892 г. тук е измерена най-ниската температура в северното полукълбо – −67,8 °C. През лятото, макар и не често, температурите могат да достигнат до + 30 °C, което прави Верхоянск града с най-голяма абсолютна температурна разлика. Въпреки това, минусови температури се случват рязко и през лятото. Валежите целогодишно са малко (150 – 200 мм/кв. м), което е сравнимо с полупустинните области.
_soviet.png){kind=small}
.svg)
