Венелин Пехливанов

Венелин Пехливанов
български актьор
Роден	1936 г. Сливен, Царство България
Починал	16 август 2005 г. (69 г.) София, България
Националност	България
Работил	актьор
Уебсайт	Страница в IMDb

Венелин Манев Пехливанов е български актьор.

Биография

Роден е през 1936 г. в Сливен. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ с профил „актьорско майсторство“ в класа на Георги Стаматов. Той е състудент на Иван Раев, Димитър Буйнозов, Любомир Киселички, Иван Несторов, Борис Луканов, Лора Кремен, Нина Стамова.^[1]

Сред по-известните му роли в театъра са на Иванко на Васил Друмев, „Сън в лятна нощ“, проф. Спасов в „Нощем с белите коне“. Участва и в постановки като „Альоша“ и „Братя Карамазови“.

Игра в Народния театър „Иван Вазов“ над 20 години, Театър „Българска армия“, Драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян.

Участва в многобройни радиопиеси на Българското радио.

Награждаван е многократно с държавни отличия – лауреат на национални филмови и театрални фестивали, Заслужил и Народен артист и други награди.

Награди и отличия

• Народен артист
• Заслужил артист

Театрални роли

• „Сборен пункт“ (Душан Ковачевич) – Иван Павлович
• „Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Гаев
• „Последен срок“ (Валентин Разпутин) – Иля
• „Оптимистична трагедия“ (Всеволод Вишневски) – Вайонен
• „Под игото“ (Иван Вазов) – Тодор Каблешков
• „Казаларската царица“ (Иван Вазов) – съблазнителя Пенчо Трайчев
• „Златната карета“ (Леонид Леонов) – кариериста Маслов
• „Господа Головьови“
• „Добрата стара Англия“ (Съмърсет Моъм) – Сидней
• „Океан“ (Александър Щейн) – Платонов
• „Иван Шишман“ (Камен Зидаров) – Мурад
• „Прокурорът“ (Георги Джагаров) – следователят Николов
• „Иванко“ (Васил Друмев) – Иванко
• „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
• „Нощем с белите коне“ (Павел Вежинов) – проф. Спасов
• „Опит за летене“ (Йордан Радичков)
• „Альоша“
• „Братя Карамазови“ (Фьодор Достоевски)

Телевизионен театър

• „Евангелие по Матея“ (1990) (Стефан Грозданов)
• „Егмонт“ (1989) (Гьоте)
• „Разсед“ (1988) (Димитър Начев)
• „Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
• „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Гаврил Кръстевич
• „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
• „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
• „След сезона“ (1985) (Димитър Начев)
• „Незабравими дни“ (1985) (Лозан Стрелков), 2 части
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
• „Владетелят на света“ (1985) (Александър Беляев), 3 части – Лудвиг Щирнер
• „Протокът съществува“ (1984) (Е Раблес)
• „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
• „Кариера“ (1984) (Евгений Тодоров)
• „Клопка“ (1984) (Димитър Начев)
• „Ифигения в Таврида“ (1983) (Гьоте) – Тоаст
• „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
• „Още нещо за любовта“ (1983) (Едуард Радзински)
• „Вината“ (1982) (Александър Кургатников)
• „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
• „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
• „Под слънцето, близо до морето“ (1982) (Мирон Иванов)
• „Константин и Фружин“ (1982) (Радко Радков)
• „Стачката“ (1982) (Кирил Василев)
• „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
• „Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес) – Фернандо Магелан
• „Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
• „Буря в тихо време“ (1981) (Кирил Василев)
• „Ако...“ (1980) (Самуил Альошин)
• „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части – Иван Тимофеевич
• „Нощният отпуск на затворника М“ (Богдан Глогински) (1978)
• „Ленин влезе в нашия дом“ (1977) (Георги Караславов)
• „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев)
• „Професия за ангели“ (1977) (Драгомир Асенов)
• „Табакера 18 карата“ (1977) (Никола Русев)
• „Забравете Херострат“ (1975) (Григорий Горин)^[2]
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Луди пари“ (1973) (Николай Островски)
• „Ръка Илиева“ (1969) (Стоян Загорчинов)

Хумористични миниатюри

• „Експериментът“ (Петър Незнакомов) – писателят Г. Христосков

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2003	Сорая – („Soraya“)		Италия / Германия / Франция	Хюсеин Ала
2002	Папа Йоан – („Papa Giovanni – Ioannes XXIII“)	2 ч.	Италия / Германия /	кардинал Тисеран
1993	Младият Пикасо – („El joven Picasso“)	4	Испания	(в 2 серии: 3 и 4)
1988	Събеседник по желание			режисьорът
1988	Солвейг			маестрото
1983	Черно-бяло (тв)
1982	Признавам всичко	3		Мордщайн
1982	Рицарят на бялата дама	3		директорът
1981	Търновската царица			аптекарят
1981	Ударът			беловласият
1980	Приключенията на Авакум Захов	6	геологът Боян Ичеренски – (в 2 серии: 1 и 2)
1979	Сами сред вълци	5		подполковник Костов (в 5 серии: I, II, III, IV, V)
1978	Хора и богове	3		Пиреев, учен
1978	Топло			новият директор на затвора
1977	Петимата от РМС	5		чете текста във филма (в 5 серии: от I до V вкл.)
1977	От другата страна на огледалото			господин Желев
1976	Залутан по пътя
1975	Сладко и горчиво			третият, „Черния“
1975	Да изядеш ябълката
1974	Белимелецът			онбашията
1971 – 1972	Това спокойно всекидневие	3		полковник Норман
1971	Откраднатият влак		България / СССР	подпоручикът
1969	Осмият			висш полицай
1968	Прокурорът			братът на Миладин Войнов
1968	Първият куриер		България / СССР	Георги Бакалов
1967	Последният войвода			капитан Стрелчев
	Може би утре, може би никога...	2		Уулфсхайм

Звукороли и участия в звукозаписи

През социализма актьорът участва в множество звукозаписи, предназначени за учебните институции.

• „Бележити химици“ (Учтехпром, 1979 г.)

Източници

1. Севелина Гьорова, „Вечният антагонист. Венелин Пехливанов пресъздаде образи на мислещи хора с мащаб, със своя жизнена философия и кредо“, в-к „Дума“, 17 август 2006.
2. "Златен фонд": 83 години от рождението на Венелин Пехливанов // БНТ. Посетен на 13.11.2022.

Външни препратки

• ((en)) Венелин Пехливанов в Internet Movie Database
• ((ru)) Венелин Пехливанов в КиноПоиск
• ((ru)) Венелин Пехливанов в Кинотеатр