Велико познанско княжество

Велико познанско княжество на полски: Wielkie Księstwo Poznańskie на немски: Großherzogtum Posen
— Велико княжество в състава на Прусия —
9 юни 1815 г. – 28 юни 1848 г.
Знаме        Герб
Великото познанско княжество през 1848 г. (в червено), като част от Кралство Прусия (в синьо), на фона на Германския съюз, от който то става част през 1866 г.
Континент	Европа
Столица	Познан
Официален език	полски, немски
Форма на управление	Монархия
велик херцог
1815–1840 г.	Фридрих Вилхелм III
1840–1849 г.	Фридрих Вилхелм IV
История
Основаване	9 юни 1815 г.
Революция в Галиция	9 май 1848 г.
Франкфуртско национално събрание	28 юни 1848 г.
Площ
Общо (1849)	28 951 km^2
Население
Преброяване	2 100 000 души 1910 г.
Предшественик Варшавско херцогство Наследник Провинция Позен
Днес част от	Полша
Велико познанско княжество в Общомедия

Велико познанско княжество (също Велико познанско херцогство, Велико херцогство Познан, Познанско велико княжество, производно на името на град Познан; на полски: Wielkie Księstwo Poznańskie; на немски: Großherzogtum Posen) е херцогство (в полски източници – княжество), създадено с решение на Виенския конгрес от 1814–1815 г. на базата на западните територии на Варшавското херцогство, известно преди като Велика Полша (Великополша).^[1][2] Територията на херцогството съставлява 28 951 km². Политически и административно то става автономна единица в рамките на Кралство Прусия, а след поражението на революцията от 1848 г. се превръща в провинция в рамките на Прусия (провинция Позен). На изток граничи с Полското кралство, присъединено по силата на Виенския конгрес към Руската империя.

Предистория: предпоставки и условия за възникването

В хода на Първата подялба на Полско-литовската държава през 1772 г. Кралство Прусия завзема десния бряг на река Нотеч и северната част на Иновроцлавско войводство от Накло над Нотечьон до Солец Куявски, а през 1773 г. – и левия бряг Нотеч.^[1] В хода на Втората подялба на Полско-литовската държава през 1793 г. Прусия получава допълнително полските Познанско войводство, Гнезненско войводство, Калишко войводство, Шерадзко войводство, Ленчишко войводство, Равско войводство и Плоцко войводство, от които е образувана пруската провинция Южна Прусия.^[3]

През 1795 г. към Южна Прусия е прибавен и град Варшава, получен в хода на Третата подялба на Полско-литовската държава.^[3]

През 1807 г., по силата на Тилзитския трактат, тия земи са отнети от Прусия и превърнати в административна единица (Познански департамент) в състава на Великото варшавско херцогство, което е васално на Първата френска империя под Наполен Бонапарт.^[1]

След поражението на Наполеон обаче съгласно условията на Виенския конгрес от 1815 г., територията на Познанския департамент е приписана обратно на Кралство Прусия под името Велико познанско княжество (херцогство).^[1][3][4]

В трактат от 3 май 1815 г., сключен между Кралство Прусия и Руската империя, на поляците им е обещано, че въпреки разделението на техните територии, те ще се ползват с особени институции, гарантиращи запазването на националната им идентичност и свободното движение на стоки сред разделените части на Полша.^[1] Грамота на пруския крал Фридрих Вилхелм III изрично признава, че етническите поляци, включени в неговата монархия, не са задължени да се отрекат от своя народ и вероизповедание; полски език ще бъде запазен в обществения живот наред с немския; в допълнение на поляците е обещан достъп до държавна служба не само във Великото познанско княжество, но и в цялата пруска монархия.^[1]

История и развитие

Карта на Великото познанско княжество, 1820 г.

Пруските власти извършват прогресивна реформа в княжеството: през 1823 г. тук е премахнато крепостното право и е организирана провинциален (местен) парламент, който включва 4 едри земевладелци с личен глас, 22 депутати от благородничеството, 16 от градските общини, 8 от селските.^[1] Тук обаче прогресът свършва и цялата последваща история на княжеството всъщност е опит на германците да асимилират местното полско мнозинство чрез въвеждане на различни видове ограничения.

Съгласно условията на първоначалния договор на Великото познанско херцогство е обещана широка вътрешна автономия в рамките на Кралство Прусия, която всъщност обаче е предоставена само за кратък период от време. Още от 1820-те години автономните органи в херцогството губят реалната си власт и се превръщат в консултативни придатъци на пруската администрация, на чиито постове се назначават почти изцяло германци. В сравнение с Полското кралство, присъединено съгласно Виенския конгрес към Руската империя, където русификацията е сравнително бавна до преди Полското въстание от 1830–1831 г., то полските административни и образователни институции в подвластното на Прусия Велико познанско херцогство са разпуснати и премахнати доста бързо. Полският език е напълно премахнат от официалната сфера още през 1825 г. След 1831 г. Прусия започва политика на засилена германизация на полското население в херцогството.

През 1832 г. започва подготовка за обединие на херцогството с пруската държава.^[1] През 1833 г. е преустановено правото да се избират кандидати за областни управители, назначен е специален фонд за изкупуване на полски имоти и прехвърлянето им на германци, разрушени са католическите манастири, които играят важна културна роля в живота на полските селяни. През 1836 г. германските власти лишават жителите на херцогството от правото да заемат длъжността войт (кмет). Всичко това предизвиква нарастващо недоволство сред познанските поляците.

Поради етническата и езиковата дискриминация сред поляците в херцогството възниква силно литературно и интелектуално движение, основават се периодични издания, учреждават се учебни центрове.

През 1843 г. във Великото познанско херцогство е създаден революционен комитет, а през 1846 г. избухва въстание. Германска революция от 1848–1849 г. подкрепя това движение, в резултат на което Великото херцогство е разделено на две части – полска и германска, което е потвърдено от Франкфуртското национално събрание.^[1][2]

Провинция Позен

По хода на потушаването на Германската революция от 1848-1849 г., княжеството е превърнато в провинция Позен, въпреки че пруските крале, които също стават германски императори през 1871 г., продължават да използват титлата Велик херцог на Позен. Според новата пруска конституция междуетническата граница е премахната и цялото Велико познанско херцогство е изцяло включено в състава на Прусия.^[2] През 1861 г. започва преследването на полския език и полските имена на селата са заменени с немски. Германизацията на познанските земи се засилва след обединението на германските земи през 1871 г. в Германска империя. Провинция Позен е поставена под изключителни закони и преживява културкампф, при която архиепископ Ледоховски и суфраган Янишевски са изпратени в затвор.^[1]

Население

• 900 000 души (1815 г.)
• 1 350 000 души (1849 г.)
• 2 100 000 души (1910 г.)

За сравнение, в руския Привислински район с площ от 128 500 km² населението се е увеличило от 3,3 милиона души през 1815 г. на 6,1 милиона души през 1870 г. и на 10,1 милиона през 1900 г. Поради относително малкия брой поляци в Познанско, германизацията на княжеството е по-успешна от русификацията на Полското кралство. Делът на поляците в княжеството намалява относително от 73 % (657 хиляди) през 1815 г. на 64 % (1,344 милиона) през 1910 г., въпреки че се повишава абсолютно, а делът на германците нараства от 25 % (225 хиляди) на 31 % (651 хиляди), а на евреите от 2 % на 5%. Немският език значително измества полския в херцогството до началото на XX век, особено в официалната сфера.

Източници

1. Ястребов, Николай Владимирович. Познанское великое княжество // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXIV: Повелительное наклонение — Полярные координаты. Санкт-Петербург, Типо-Литография И. А. Ефрона, 1898. с. 232–233. Посетен на 2024-04-05. (на руски)
2. Матвеев, Геннадий Филиппович. Познанское великое княжество // Большая российская энциклопедия. Т. 26. Москва, Большая российская энциклопедия, 2014. с. 587. (на руски)
3. Autorenkollektiv. Südpreußen // Meyers Konversationslexikon. Vierte Auflage. Т. 15. Band: Sodbrennen - Uralit. Leipzig und Wien, Verlag des Bibliographischen Instituts, 1885-1892. S. 423. Посетен на 2024-04-08. (на немски)
4. The Editors of Encyclopaedia Britannica. Poznań // Encyclopædia Britannica. 2024-03-21. Посетен на 2024-04-08. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Великое княжество Познанское“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​