Великото познанско княжество през 1848 г. (в червено), като част от Кралство Прусия (в синьо), на фона на Германския съюз, от който то става част през 1866 г.
Велико познанско княжество (също Велико познанско херцогство, Велико херцогство Познан, Познанско велико княжество, производно на името на град Познан; на полски: Wielkie Księstwo Poznańskie; на немски: Großherzogtum Posen) е херцогство (в полски източници – княжество), създадено с решение на Виенския конгрес от 1814–1815 г. на базата на западните територии на Варшавското херцогство, известно преди като Велика Полша (Великополша).[1][2] Територията на херцогството съставлява 28 951 km². Политически и административно то става автономна единица в рамките на Кралство Прусия, а след поражението на революцията от 1848 г. се превръща в провинция в рамките на Прусия (провинция Позен). На изток граничи с Полското кралство, присъединено по силата на Виенския конгрес към Руската империя.
Предистория: предпоставки и условия за възникването
След поражението на Наполеон обаче съгласно условията на Виенския конгрес от 1815 г., територията на Познанския департамент е приписана обратно на Кралство Прусия под името Велико познанско княжество (херцогство).[1][3][4]
В трактат от 3 май1815 г., сключен между Кралство Прусия и Руската империя, на поляците им е обещано, че въпреки разделението на техните територии, те ще се ползват с особени институции, гарантиращи запазването на националната им идентичност и свободното движение на стоки сред разделените части на Полша.[1]Грамота на пруския крал Фридрих Вилхелм III изрично признава, че етническите поляци, включени в неговата монархия, не са задължени да се отрекат от своя народ и вероизповедание; полски език ще бъде запазен в обществения живот наред с немския; в допълнение на поляците е обещан достъп до държавна служба не само във Великото познанско княжество, но и в цялата пруска монархия.[1]
История и развитие
Пруските власти извършват прогресивна реформа в княжеството: през 1823 г. тук е премахнато крепостното право и е организирана провинциален (местен) парламент, който включва 4 едри земевладелци с личен глас, 22 депутати от благородничеството, 16 от градските общини, 8 от селските.[1] Тук обаче прогресът свършва и цялата последваща история на княжеството всъщност е опит на германците да асимилират местното полско мнозинство чрез въвеждане на различни видове ограничения.
Съгласно условията на първоначалния договор на Великото познанско херцогство е обещана широка вътрешна автономия в рамките на Кралство Прусия, която всъщност обаче е предоставена само за кратък период от време. Още от 1820-те години автономните органи в херцогството губят реалната си власт и се превръщат в консултативни придатъци на пруската администрация, на чиито постове се назначават почти изцяло германци. В сравнение с Полското кралство, присъединено съгласно Виенския конгрес към Руската империя, където русификацията е сравнително бавна до преди Полското въстание от 1830–1831 г., то полските административни и образователни институции в подвластното на Прусия Велико познанско херцогство са разпуснати и премахнати доста бързо. Полският език е напълно премахнат от официалната сфера още през 1825 г. След 1831 г. Прусия започва политика на засилена германизация на полското население в херцогството.
През 1832 г. започва подготовка за обединие на херцогството с пруската държава.[1] През 1833 г. е преустановено правото да се избират кандидати за областни управители, назначен е специален фонд за изкупуване на полски имоти и прехвърлянето им на германци, разрушени са католическите манастири, които играят важна културна роля в живота на полските селяни. През 1836 г. германските власти лишават жителите на херцогството от правото да заемат длъжността войт (кмет). Всичко това предизвиква нарастващо недоволство сред познанските поляците.
Поради етническата и езиковата дискриминация сред поляците в херцогството възниква силно литературно и интелектуално движение, основават се периодични издания, учреждават се учебни центрове.
През 1843 г. във Великото познанско херцогство е създаден революционен комитет, а през 1846 г. избухва въстание. Германска революция от 1848–1849 г. подкрепя това движение, в резултат на което Великото херцогство е разделено на две части – полска и германска, което е потвърдено от Франкфуртското национално събрание.[1][2]
За сравнение, в руския Привислински район с площ от 128 500 km² населението се е увеличило от 3,3 милиона души през 1815 г. на 6,1 милиона души през 1870 г. и на 10,1 милиона през 1900 г. Поради относително малкия брой поляци в Познанско, германизацията на княжеството е по-успешна от русификацията на Полското кралство. Делът на поляците в княжеството намалява относително от 73 % (657 хиляди) през 1815 г. на 64 % (1,344 милиона) през 1910 г., въпреки че се повишава абсолютно, а делът на германците нараства от 25 % (225 хиляди) на 31 % (651 хиляди), а на евреите от 2 % на 5%. Немският език значително измества полския в херцогството до началото на XX век, особено в официалната сфера.
Източници
↑ абвгдежзикЯстребов, Николай Владимирович. Познанское великое княжество // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. XXIV: Повелительное наклонение — Полярные координаты. Санкт-Петербург, Типо-Литография И. А. Ефрона, 1898. с. 232–233. Посетен на 2024-04-05. (на руски)
↑ абвМатвеев, Геннадий Филиппович. Познанское великое княжество // Большая российская энциклопедия. Т. 26. Москва, Большая российская энциклопедия, 2014. с. 587. (на руски)
↑ абвAutorenkollektiv. Südpreußen // Meyers Konversationslexikon. Vierte Auflage. Т. 15. Band: Sodbrennen - Uralit. Leipzig und Wien, Verlag des Bibliographischen Instituts, 1885-1892. S. 423. Посетен на 2024-04-08. (на немски)
↑The Editors of Encyclopaedia Britannica. Poznań // Encyclopædia Britannica. 2024-03-21. Посетен на 2024-04-08. (на английски)