Василика

Василика Βασιλικά
Василика 40.479722, 23.136944 Василика Василика
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Седес
Географска област	Халкидически полуостров
Надм. височина	640 m
Население	4163 души (2001)
Пощенски код	570 06
Телефонен код	2396
Василика в Общомедия

Василика̀ или Царево село (на гръцки: Βασιλικά) е малък град в Република Гърция, дем Седес, област Централна Македония.

География

Градчето е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, в долина между планините Хортач (Хортиатис) от север и Холомонда от юг на 20 километра югоизточно от Солун.

История

Средновековие

Тук е открит български държавно-военен надпис от IX век на кавхан Исбул известен в науката като Надписът от Василика.^[1][2]

В местността Писона на километър северозападно от Василика, близо до пътя Солун - Полигирос, са Писонската кула и Писонският хамам, останки от късносредновековното селище Пинсон (Πινσών) или Пинасонос (Πινασώνος), на което са запазени поземлен регистър и списъци на жителите му от XIV век. Селището е принадлежало на Великата Лавра, а Василика на Хортачкия манастир. Василика се споменава за първи път през 1094 година в светогорски документ.^[3]

В Османската империя

Документ на гръцкото училище във Василика, 1904 г.

Служителят на гръцкото консулство в Солун и организатор на гръцката пропаганда Димитриос Какавос (в центъра) на посещение във Василика

По време на османската власт Василика е едно от най-важните села на нахията Каламария и е принадлежало към така наречените Алатадски села. По някое време през османския период селото става вакъф към Атик джамия в Солун.^[3]

В XIX век Василика е гръцко село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1821 година, изгорена в Халкидическото въстание заедно с цялото село в същата година и възстановена в 1831 година.^[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Василика (Vassilika), център на Касандрийска епархия, живеят 2500 гърци.^[5]

В 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Василика живеят 2000 гърци християни.^[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Василико (Vassiliko) има 1500 жители гърци и в селото има гръцко основно и прогимназиално училище.^[7]

При свое посещение в селото българската учителка Царевна Миладинова пише:

„

Така стана, че една година се решихме семейно да летуваме в Царево село (Василика) и да бъдем изненадани от това, че най-старите хора в почти погърченото село тогава продължаваха да държат за българското му име и когато им зададеш някой въпрос на български – да отговарят на хубав стар наш език („ронка“ вместо ръка; „зомби“ вместо зъби, „гренда“ вместо греда, „домб“ вместо дъб и пр.), също както близките киречкьойлийци и заровчани, също както далечните костурчани.[8]

“

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Василика (Βασιλικά) е гръцкоговорещо село в Касандрийска митрополия с 2000 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко шесткласно смесено училище и гръцко четирикласно смесено училище с 300 ученици и 5 учители.^[9]

В Гърция

В 1912 година по време на Балканската война във Василика влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война от 1913 година, селото остава в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Василика на 21 октомври 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Авулия[10]	Άβούλια	Мити	Μύτη[11]	връх на СИ от Монопигадо (Цели) и на Ю от Василика (536 m)[10]
Авулия[10]	Άβούλια	Дасомено	Δασωμένο[11]	местност на ЮЮЗ от Василика[10]
Вузари[10]	Βούζαρι	Корифи	Κορυφή[11]	възвишение в Хортач на СИ от Василика (486,4 m)[10]

Личности

Ираклис Патикас

Родени във Василика

• Анастасиос Патикас (Αναστάσιος Πατίκας), гръцки андартски деец, четник при Атанасиос Минопулос, свръзка на Ламброс Коромилас с капитаните Пею, Андреас, Георгиос Галанопулос и Василиос Папакостас^[12]
• Атанасиос Кодзиас (1750-те - 1821), гръцки търговец и революционер
• Василиос Гакудис (Βασίλειος Γακούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и укривател на андарти, арестуван за 2 години от османската власт^[12]
• Василиос Кодзиоглу, гръцки революционер, участник във Войната за независимост
• Василиос Патикас (Βασίλειος Πατίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер на андартите^[12]
• Ираклис Патикас, гръцки андартски капитан
• Йоанис Аргириу (Ιωάννης Αργυρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред, сътрудник на Димитриос Космопулос за Халкидики^[13]
• Нестор Михалакис (Νέστωρ Μιχαλάκας), гръцки андартски деец, четник^[12]
• Филипос Сарафянос (Φίλιππος Σαραφιανός), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[12]
• Христос Анагностудис (Χρήστος Αναγνωστούδης), гръцки андартски деец, десетар в четата на Власиос Цироянис между 1907 и 1908 година^[13]
• Христос Патикас (Χρήστος Πατίκας), гръцки андартски деец, агент от втори ред ред, подпомага Димитриос Космопулос и действа като куриер^[12]

Починали във Василика

• Стаматиос Капсас (? – 1821), гръцки революционер

Бележки

1. Божилов, Иван. Нов български надпис с името на хан Маламир. ИНМВ, XIX (1983), с. 20
2. Николова, Атина. Извори за българска история – списък, 2013
3. Πύργος Βασιλικών Θεσσαλονίκης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 30 януари 2024 г. (на гръцки)
4. Βασιλικά // Ιερά Μητρόπολη Κασσανδρείας. Посетен на 24 октомври 2016.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 220-221. (на френски)
8. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 165.
9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
10. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)