Василий Лановой

Василий Лановой
Василий Лановой
съветски и руски актьор
Роден
Починал
28 януари 2021 г. (87 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

Учил вТеатрален институт „Борис Щукин“
Московски държавен университет
ПартияКПСС
Наградинароден артист на СССР (26 декември 1985)
Ленинска премия (1980)
Златна маска
Актьорска кариера
Активност1954 – 2021
Семейство
СъпругаИрина Купченко (1972 – 2021)
Татяна Самойлова (1956 – 1958)

Уебсайтwww.vakhtangov.ru/persones/lanovoi
Василий Лановой в Общомедия

Василий Семьонович Лановой (на руски: Василий Семёнович Лановой, * 16 януари 1934 г.;[1] † 28 януари 2021 г. в Москва) е съветски и руски театрален и филмов актьор и театрален педагог. От 1957 г. е актьор в театър „Вахтангов“ в Москва.

Актьорска кариера

Лановой печели слава, като играе големи, смели герои, които съчетават героична храброст с чувствителност, типична в представянето на руските герои, тенденция, очевидна в много от ранните му творби като „Свидетелство за зрелост“ (1954) и „Как се калява стоманата“ (1956).

Многобройните филмови роли на Лановой от 60-те години включват Анатол Курагин във „Война и мир“ на Сергей Бондарчук (1966) и граф Вронски в адаптацията на Александър Сарчи по Лев ТолстойАна Каренина“ (1967). По това време той се опитва да създаде сложни психологически портрети на своите герои.

Той обаче е най-известен с ролите си в популярни съветски филми от 70-те години на XX век на тема Втората световна война. Лановой изобразява Иван Варава, един от главните герои в сагата от 1971 г. „Офицери“, която се превръща в жизнеутвърждаващ филм за офицерите от Съветската армия. Той също играе поддържаща роля като генерал от SS Карл Волф в култовия шпионски телевизионен сериал Seventeen Moments of Spring (1973).

Личен живот

Лановой е роден в семейство на украински фермери. Родителите му, родом от Одеска област, бягат в Москва, заради Гладомора. Въпреки това нацистко-румънската окупация от Втората световна война засяга Василий в Южна Украйна с роднините му от селото, докато родителите му са евакуирани на изток от Съветския съюз навреме като работници във важна военна промишлена компания.

От 1972 г. до смъртта си Лановой е женен за Ирина Купченко, самата тя известна съветска актриса, която е учила в Киев. Първата му съпруга от 1955 до 1958 г. е Татяна Самойлова, известна с главните си роли в „Жеравите“ и „Ана Каренина“.

Политика

Владимир Путин между съпрузите Лановои на шествие на Безсмъртния полк, 9 май 2015

Той критикува украинските демонстрации на Евромайдана през 2014 г., твърдейки, че Съединените щати използват украинците за собствена политическа изгода.[2]

През 2014 г. той подписва петиция в подкрепа на анексирането на Крим, което е в нарушение на международното право.[3] Заради това му е забранено да влиза в Украйна.[4]

Вижте също

Източници

  1. Василий Семенович Лановой // biographe.ru. Посетен на 7 юли 2024.
  2. Позднякова, Мария. Василий Лановой: США, цинично используя украинцев, решают свои задачи // aif.ru, 26 ноември 2014. Посетен на 7 юли 2024.
  3. Деятели культуры России – в поддержку позиции Президента по Украине и Крыму // mkrf.ru, 11 март 2014. Архивиран от оригинала на 2014-03-11. Посетен на 7 юли 2024.
  4. Ukraine’s State Security Service bans 140 Russian cultural figures from entering country // tass.com, 5 ноември 2016. Посетен на 7 юли 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wassili Semjonowitsch Lanowoi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!