Валода

Валода Βρομοπήγαδο
— село —
Валода 40.4925, 22.126389 Валода Валода
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Бер
Географска област	Каракамен
Надм. височина	540 m
Население	0 души (изселено)

Валода (на гръцки: Βρομοπήγαδο, катаревуса Βρομοπήγαδον) е бивше село в Република Гърция, дем Бер, област Централна Македония.^[1]

География

Селото е било разположено на 540 m надморска височина в планината Каракамен (Вермио), между Кумария (Доляни) на северозапад, Ксироливадо на югозапад и Трипотамос (Лужица) на изток.^[2]

История

В XIX век Валода е влашко село в Берска кааза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Волаза (Volaza).^[3] На картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Валада (Βαλάδα).^[1]

Според Густав Вайганд в селото има 120 власи.^[1] В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Волода като влашко село с 50 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“^[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Валода е село в Берска каза и в него живеят 300 власи християни.^[5] Същите данни дава и секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), според когото в 1905 година във Валода (Valoda) има 300 власи.^[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Валода остава в Гърция. Преброяването от 1912 година показва Валода като село с език влашки и религия християнска. Преброяването от 1927 година показва селото като влашко.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население			90[2]	39[2]

Бележки

1. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 25 септември 2020 г. (на гръцки)
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 7. (на македонска литературна норма)
3. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)