Отстои на 9 км западно от гр. Брезник и на 29 км северозападно от гр. Перник. Село Режанци е на 4 км източно. Столицата София е на 58 км в същата посока.
Автобусен транспорт Перник-Лялинци свързва селото с останалите населени места.
През 2014 година населението е намаляло с 2/3 спрямо 2001. Според сайта на община Брезник населението е 36 човека.
На преброяването от 2021 се наблюдава увеличение на населението спрямо 2011
В селото има кметство, магазин и кръчма. Общопрактикуващ лекар работи в близкото с. Режанци. Болница, зъболекарски кабинети и аптеки се намират на територията на град Брезник. Там функционират и най-близките училища, детски градини, както и читалище „Просвещение“
Попада в планински район, в най-ниската част на Изворската котловина, а надморската му височина е около 811 м. То е част от Брезнишката котловина. Климатът е умерен, но под влиянието на планинския релеф зимите са студени, а летата топли. Намира се върху нанос и скала, почвите са черноземи и смолници, а в могилата – канелени горски. В миналото селото и околностите били дъно на голямо езеро. Затова днес има находища на фосили близо до селото.[2] Растителността е предимно от бук, смърч, бор, широколистни растения и храсти. Името на селото идва от няколкото извора, чиито дебит е 6 – 8 л/с. През селото минава река Изворщица[3], през която минават два моста. Тя тръгва от близката могила, от околностите, където се намира каптажа. През селото в нея се вливат още две почти пресъхнали реки, след което реката се влива в язовира на селото, а след това в язовир Бегуновци.
В миналото основният поминък на селото са били земеделието и животновъдството. Най-разпространените култури, които се отглеждат в района са царевица, жито, слънчоглед и плодни дръвчета. Отглеждат се крави, коне, овце, фазани и кокошки.
В близост до селото е намерен надпис върху камък с две лични имена на местни траки. Предполага се, че там е имало военно или някакво друго сдружение към императорско имение.[5] В землището на Извор се намира извор, наричан от местните Вискяр.[6] Името има общо с друго богато на води пернишко село – Вискяр, както и река Искър. Името е с тракийски произход и означава „място с изворна вода“.[7] При селото е открита керамика, датирана от 4-3 век пр.н.е. Между Извор и Режанци, в землището на село Режанци е намерено Режанското монетно съкровище от времето на Александър Велики.
През 6 век е построена римска крепост на Изворската могила върху антично селище.
Край селото е разположена местност, която местните наричат „Калуджерец“, където навремето българи се криели от турците.[8] В местността се намира каптажа на селото.
Селото съществува още преди освобождението на България от османска власт[9][10], като годината на създаването не е ясна. Най-ранното споменаване на селото вероятно е в османски данъчен регистър от 1576 г.[11] Местни разказвали, че селото било основано от две семейства – Кузини и Янколови, които се заселили около двата по-големи извора.[12] В село Арзан една от трите махали се казва Кузина. Думата означава ковач на старославянски. Самото село е в подножието на планината Вискяр. Вероятно Кузините се заселили в западните части на Извор, където е извора Вискяр, а Янколовите при Извора в северната част.
През 50-те години на 19 век е построена църквата „Св. Троица“.
През 1878 г. селото е отбелязано на няколко карти като Изворъ.
През 1929 е каптиран извора и с пари на жителите на селото е изградена чешма. Надписът на чешмата гласи:
„
СОФ.ОКР.П.КОМИСИЯ
ВОДОСН.СЛУЖБА
1929
“
„СОФИЙСКА ОКРЪЖНА ПОСТОЯННА КОМИСИЯ
ВОДОСНАБДИТЕЛНА СЛУЖБА
1929“
Тогава изворът бил толкова мощен, че хората можели да чуят шума на водата, минаваща под земята. По това време в селото има малко училище.[13]
На 25.10.1960 г. с държавен указ официалното име на селото става Брезнишки извор. Причината за това била честото бъркане със селата в Трън и Радомир, носещи същото име. Това водело до грешки при изпращане на писма и документи. Те били изпращани в другите села.
През 1962 г. е построено кметството и е асфалтиран площада. По това време до селото е изграден язовир. Днес в кметството се намира архива на село Кривонос, а двата архива на населението на Извор са в кметството на Режанци.
Туризъм и забележителности
Намиращият се непосредствено до селото язовир Брезнишки извор е място за риболов и почивка.
Място за разходка из планината е манастир „Св. Никола“, който е издигнат в подножието на връх Любаш. Намира се близо до село Ребро. През 2020 година манастирът и пътят за него са ремонтирани и осветени и сега са подходящи за посещение от туристи.[14][15][16]
Природна забележителност е студеният минерален извор Желязна вода в местността Бърдото до Брезник.
Забележителност в района на селото е и вековен дъб (от вида Космат дъб), който е на възраст около 700 години (310 г., според регистъра на вековни дървета на общ. Брезник) и се намира в местност Сироварица, по името на минаващата оттам река, която след това се влива в Изворщица. Някои я наричат местност „При дубът“. Отбелязан е на няколко войнишки карти като „дъб – Средни рид“. Висок е 16 м, а обиколката е 4 м и 30 см. Легенда разказва, че по времето на царуването на Иван Шишман дървото е било млада фиданка. Под величествената му корона са търсели и продължават да търсят закрила не само хората от селото, но и от района. Местните вярват в чудодейната и пречистваща сила на дъба и твърдят, че всеки, който се докосне до ствола му, получава изцеление на болежките си. Жители на Брезнишки извор издигнали каменен кръст, където на големи празници се давали курбани за здраве. На 100 м от дървото извира и кладенче с лековита вода.[17]
През 2015 г. вековният дъб край с. Брезнишки извор е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие. На 5 декември 2021 дървото е номинирано за конкурса „Дърво с корен“.[18] На 28.01.22 г. са обявени резултатите от гласуването. Изворският дъб е отличен в категорията „Млад природолюбител“.[19]
Край Извор е разположено възвишението Изворска могила (1062,0 м), което е част от планината Любаш. По билото са разположени местностите Дарков и Марков камък, които са част от историята на региона. Марков камък е кръстена на Крали Марко. Представлява голям кръгъл камък и има отпечатък от кутрето на средновековния владетел. До него има изворче с питейна вода. На източния му дял се намира късноантичната крепост„Градище“. На върха на могилата има кръст, защото някога там била римската крепост.[8]
На север от селото има местност с обширна борова гора, чиито върхове са връх Букова глава (945,3 м), Остри връх (993,2 м) и един безименен връх (862,3 м). Под Остри връх извира една от реките на селото. Там се намира местността „Владикин кладенец“.
Църквата „Света Троица“ в селото е строена в средата на 19-век. Дарената на храма камбана от 1876 година е на стойност 400 хиляди лева.[20] През 2016 г. камбаната е открадната, но после е намерена и сега се пази в селото. Църквата работи до 80-те години на ХХ век. Първите проблеми с течащия покрив се появяват още тогава. Тя е в окаяно състояние, от 2009 г. има голям отвор в покрива и с времето влизането в нея става опасно. С дарения е построена камбанария до храма. Хора от селото изграждат временен покрив, като през февруари 2023 година, по думи на наместник-кмета, той се срутва изцяло (въпреки, че има снимки от март 2021, които показват, че още тогава покривът е бил изцяло паднал.[21] Това поражда въпроси, защо кметицата би излъгала медиите за състоянието на сградата), а стенописите започват да се измиват, поради дъждовете. Входът остава блокиран от срутилите се греди и керемиди и дори стените започват да се рушат. Почти целия интериор, без дървения иконостас е пренесен в кметството. Църквата е паметник на културата от местно значение, но не е собственост на общината и това е оправдание да не бъде реставрирана. Според духовници, за реставрация и поддръжка на храмовете в областта са получени 4,5 милиона лева от държавата, чиито следи се губят[22][23].
Непосредствено до храма се намира гробището.
Старите къщи и махали се намират основно в западните и северните части на селото, където са изворите, но има такива и в другите части на селото. Сградите се отличават с това, че са предимно едноетажни, покривите им са четирискатни, като имат частичен скат към страничната фасада. Обикновено имат малки прозорци, боядисани са в бяло и около дворовете има зидове, високи 1 метър.
Кметството е разположено на два етажа. Построено е през 60-те години на XX век. Първоначално е предназначено за училище. На първия етаж има зала за събирания и сцена за представления. Втория етаж дълго време е използван като магазин на селото. Община Брезник закрива кметството на 31 март 2000 г. Оттогава в сградата се помещава наместничеството на кмета на Брезник.
През 2022 г. общината ремонтира чешмата-символ на Извор за 1000 лева. За целта строителите използват теракотени плочки за баня, а автентичния вид на 100-годишната чешма е променен, за да придобие вид на турска чешма с дълго корито, наподобяващо вана и два чучура. В резултат на некачествения ремонт за една зима някои от плочките на чешмата се строшават, поради заледяване.
В селото има местен магазин и бар, който е използван преди като пекарна за хляб.
Крепостта Градище
Късноантичната крепост „Градище“ се намира на 1.11 км западно по права линия от центъра на село Брезнишки извор, върху източния дял на възвишението Изворската могила, което е част от планината Стража. Обхващала е площ от около 6 дка. В днешно време все още се вижда част от стените, изградени от ломени камъни, споени с хоросан. Крепостта е имала и втора крепостна стена, широка 1.4 м. Очертавала се е и петоъгълна кула. Изградена е върху по-ранно антично селище по времето на император Юстиниян. Надморска височина – 1062 м.[24]
Александър Стоянов Иванов – осъден на смърт (1915 – 1945)[27]
Землячески събор
Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, в деня след празника Петдесетница и е винаги в понеделник. На този празник Православната църква почита Светия Дух – едно от трите лица на Светата Троица. Светия Дух се изобразява в християнската традиция като гълъб. Обикновено съборът се провеждал в неделя на площада или на язовира, а на следващия ден семействата се събирали да празнуват.
Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата.[28]
