Босилеградският отряд е българско военно формирование, сформирано и действало из Краище по време на Междусъюзническата война.
Отрядът е формиран на 29 юни (12 юли нов стил) 1913 г. с цел да освободи Босилеград, завзет на предния ден с изненада от сърбите. В състава му влизат седем пехотни дружини, една нескорострелна батарея, два ескадрона и едно скорострелно турско отделение.[1] С обходни действия през връх Църноок (планината Дукат) от юг и в съдействие с Трънския отряд от север отрядът (командван от полковник Александър Танев) изпълнява тази задача до 1 юли. На 3 юли той прогонва сръбския 10-и полк (Шумадийска дивизия II призив) оттатък Милевската планина и ликвидира заплахата за десния фланг на българската Пета армия, прикриваща направлението през Кюстендил за София.[2]
Задачата на отряда е да се съсредоточи към с. Извор за обезпечаване десния фланг и тила на пета армия, като прегради направлението към Кюстендил и Радомир от евентуални действия на сръбските войски.[1]
Между 5 и 7 юли Босилеградският отряд участва в неуспешната офанзива през хребетите Панджин гроб и Букова глава към долината на Българска Морава.[3]
Използвана литература
- Дървингов, П. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925.
- Марков, Г. Българското крушение 1913. София, Издателство на БАН, 1991.
- Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922.
Бележки
- ↑ а б ДВИА, ф. 111В, История на фондообразувателя
- ↑ Марков 1991, стр. 122, 124, 129, 135
Христов 1922, стр. 156 – 157
Дървингов 1925, стр. 670 – 678
- ↑ Марков 1991, стр. 142 – 144, 151
