В периода 1889 – 1905 е инженер в строителния отдел на железниците. Участва в проектирането и построяването на железопътните линии София – Роман, Сараньово – Пловдив – Стара Загора, пристанищата в Русе, Свищов, Лом и Бургас. Ръководи и завършва построяването на бургаското пристанище (1896 – 1903). Делегат в комисията за определяне на границата с Румъния по талвега на река Дунав (1903). Директор е на Главната дирекция на железниците и пристанищата от 1907 до 1920 г. Министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството от 1913 в 34-то правителство на Царство България с министър-председател Васил Радославов от 4 юли 1913 до 20 декември 1913 г.
Член е на българската делегация преди подписването на Ньойския договор. След преврата от 9 юни 1923 г. е назначен за председател на българската делегация на Лозанската конференция. Пълномощен министър в Париж от 1923 до 1931 г. Почива през 1949 година в София.[1][2]
Източници
↑Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 114, ISBN 954-528-790-X
↑Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 463.
Българска енциклопедия, Н. Г. Данчов И. Г. Данчов, том II, 1936.
Христо Арап-Наков Станишев. История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г. София, Издание на „Компас“ О. О. Д-во, 1948.
Библиография
Морфов, Богдан „Управление на българските държавни железници“, 1929.
Автор и на „Посторойката на бургаското пристанище“ и „Стопанствуване на БДЖ“
