PROFILBARU.COM

Берта фон Зулцбах
Bertha von Sulzbach
	Берта фон Зулцбах Bertha von Sulzbach
византийска императрица
Родена	1110 г. Зулцбах-Розенберг, Федерална република Германия
Починала	29 август 1159 г. (49 г.) Константинопол, Византия
Управление
Период	1146 – 1159
Наследник	Мария Антиохийска
Семейство
Баща	Беренгар I (Зулцбах)
Майка	Аделхайд фон Волфратсхаузен
Братя/сестри	Гебхард III фон Зулцбах; Гертруда фон Зулцбах
Съпруг	Мануил I Комнин (1146 – 1159)
Деца	Мария Комнина

Берта фон Зулцбах (на немски: Berta von Sulzbach; * ок. 1110; † 29 август 1159) е византийска императрица (1146 – 1159), първа съпруга на византийския император Мануил I Комнин.

Произход

Берта е дъщеря на Беренгар II, граф на Зулцбах († 3 декември 1125 г.), и на втората му съпруга Аделхайд фон Волфратсхаузен († 1126). Сестра е на Гебхард III фон Зулцбах и на Гертруда фон Зулцбах, която се омъжва за германския император Конрад III.^[1]

Брак с Мануил I Комнин

Търсейки подкрепа срещу норманите на Роджер II, византийският император Йоан II Комнин изпраща посолство в двора на германския император Конрад III с предложение за сключване на съюз срещу норманите в Южна Италия. За да скрепят договора пратениците на василевса предлагат на Конрад III да изпрати една от своите принцеси в Константинопол, за да бъде омъжена за сина на константинополския император, Мануил. Вместо една от своите дъщери, Конрад избира своята балдъза Берта, която потегля за Константинопол в компанията на Емихо фон Лайнинген, епископ на Вюрцбург.

Когато Берта пристига в императорския двор на Босфора, Йоан II Комнин вече бил мъртъв, а Мануил е новият византийски император. Бракът на Берта и Мануил I е отлаган в продължение на три години, през което време Берта вероятно останала в Константинопол, очаквайки да се достигне до решение каква да е съдбата ѝ. През това време в Константинопол са посрещнати поне западнк посолства, които пристигнали, за да обсъдят въпроса за брака ѝ и други проблеми.^[2] В крайна сметка Берта и Мануил I са венчани малко след Богоявление през 1146 г., след което Берта е коронована за императрица на ромеите под името Ирина (на гръцки: Εἰρήνη).

В Константинопол Берта-Ирина става известна със скромността си и отбягването на лукса, който царял във византийския двор. Василий Охридски хвали Берта за благоприличието и набожността ѝ, а Никита Хониат отбелязва, че императрицата не носи грим. Веднъж тя говорила пред сената за смелостта на съпруга си, а по друг повод успяла да помогне за разобличаването на един изменник.^[3] Тя била изключително заинтересована от литературата. След едно боледуване Ирина поръчала на Теодор Подром да съчини поема; поднесла и скъп дар на Богородица. Теодор Подром се обръща към нея не само в едно свое стихотворение, а Йоан Цеца ѝ посвещава своите „Хилиади“, а през 1147 г. и един алегоричен коментар върху „Илиада“ и „Одисея“. Дворецът, който съпругът ѝ построил във Влахернския квартал, също несел нейното име.^[3]

Междувременно Ирина поддържа и активни контакти: тя изпраща лични писма до френската кралица Елонора преди и по време на престоя на Елеонора в Константинопол по време на Втория кръстоносен поход. Най-активни обаче са контактите ѝ с германския императорски двор – Ирина получава писмо от зет си Конрад III, който я моли да избере някоя от племенничките на Мануил I за съпруга на най-големия Конрадов син и съимператор Хайнрих, който по същото време изпратил писмо на леля си. След преждевременната смърт на Хайнрих Конрад IIII моли да му бъде изпратена годеница за самия него.^[4] Особена грижа императрицата проявявала за германските си роднини – тя изпратила скъпоценни дарове за малкия си племенник Фридрих Швабски, син на покойния вече Конрад III, а през 1157 г. византийско посолство предава молбата ѝ към новия император Фридрих Барбароса младото момче да бъде посветено в рицарство, което било изпълнено в присъствието на византийските пратеници. След едно гостуване в Константинопол сестра ѝ Аделхайд пък си заминала с достатъчно пари (подарък от Ирина и Мануил I), че да завърши спокойно живота си в манастира Клостернойбург.^[5]

Според слуховете през 1147 г. константинополският патриарх Козма II, който бил заподозрян в ерес, проклел утробата на императрицата никога да не роди син.

Берта-Ирина умира на 29 август 1159 г. Според източниците Мануил I Комнин, който бил известен с многобройните си изневери, е съкрушен от смъртта на съпругата си. Той се жени отново през 1161 г. за Мария Антиохийска.

Деца

Берта-Ирина и Мануил I Комнин имат две дъщери:

Мария Комнина (1152 – 1182), омъжена за Рение Монфератски
Анна Комнина (1154 – 1158)

Бележки

↑ Dopsch, Heinz. Siedlung und Recht. Zur Vorgeschichte der Berchtesgadener Stiftsgründer – In: Walter Brugger (Hrsg.). Geschichte von Berchtesgaden. Stift – Markt – Land, Bd. 1, p. 214, p. 221.
↑ Cigaar 2022, с. 225.
↑ ^а ^б Cigaar 2022, с. 226.
↑ Cigaar 2022, с. 227.
↑ Cigaar 2022, с. 228.

Източници

Odilo Engels: Bertha von Sulzbach. Lexikon des Mittelalters 1, Sp. 2023
Wilhelm Blum: Bertha-Irene: bayerische Gräfin und byzantinische Kaiserin. In: Bayern und die Antike. 150 Jahre Maximilians-Gymnasium in München. Hrsg. von W.-A. von Reitzenstein. München 1999. S. 65 – 75.
August Nitzschke: Bertha von Sulzbach (Irene, Eirene). Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 151.
Cigaar, K.N. (2022). Western Travellers to Constantinople: The West and Byzantium, 962-1204: Cultural and Political Relations, The Medieval Mediterranean, 10. Brill, https://books.google.com/books?id=7h9sEAAAQBAJ

Външни препратки

Bertha von Sulzbach, Opac, Regesta Imperii
Bertha-Irene of Sulzbach, first wife of Manuel I Comnenus, De Imperatoribus Romanis
Bertha von Sulzbach, fmg.ac

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bertha of Sulzbach в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.