Батулия ЧиталищетоНаселение 191 души[ 1] (15 март 2024 г.) 8,42 души/km² Землище 22.698 km² Надм. височина 814 m Пощ. код 2295 Тел. код 07164 МПС код СО ЕКАТТЕ 02899 Държава България Област София Община – кмет Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015) Батулия в Общомедия
Батулѝя е село в Западна България . То се намира в община Своге , Софийска област .
География
Село Батулия, погледнато от хълма на Батулийския манастир
Намира се на 24 км от центъра на гр. София. Село Батулия се намира в планински район, в дела Мургаш от Западна Стара планина . Край селото минава Батулийската река .
Батулийският манастир се намира в хълм над селото в гората по пътя за с. Буковец , отстоящо на 10 км от Батулия.
Селото се характеризира с умереноконтинентален полупланински климат. В землището на селото има кафяви горски почви , както и мина за антрацитни въглища, част от Свогенския въглищен басейн.[ 2]
История
Според историка от началото на ХХ век Васил Миков, базирайки си на топонимия и ономастика , произходът на името е кумански [ 3] . Най-ранното документирано споменаване на село Батулия е в турски данъчни регистри от 1453 г. под името Батулие. През времето на освободителното движение Васил Левски основава на това място революционен комитет и населението взема дейно участие в борбата.
Първото училище в селото е построено през 1884 г. През годините е било разширено с интернат, но днес не функционира. Читалище „Христо Ботев“ е основано през 1928 г.[ 2]
Обществени институции
Културни и природни забележителности
В паметника, построен в памет на загиналите в Батулийската битка (23 май 1944) партизани от войнишкия партизански батальон „Христо Ботев“ , има изложени интересни исторически факти.
Личности
Галин Малакчиев (1931 – 1987), български скулптор, живял и творил в Батулия от 1973 до смъртта си
Иван Караризов (1936 – 2004), български инженер
Камен Петров (1931 – 1999), български офицер, генерал-майор
Други
Външни препратки
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Източници
↑ www.grao.bg
↑ а б Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 226
↑ Василъ Миковъ , Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943