Батошево

Батошево
Църквата и часовниковата кула в Батошево
Батошево 42.909182, 25.084935 Батошево
Общи данни
Население	845 души[1] (15 март 2024 г.) 38,2 души/km²
Землище	22.145 km²
Надм. височина	340 m
Пощ. код	5470
Тел. код	067303
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	02885
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община    – кмет	Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Батошево Росица Георгиева (ГЕРБ)
Батошево в Общомедия

Батòшево е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

География

Село Батошево се намира на около 19 km запад-северозападно от центъра на град Габрово и 13 km южно от град Севлиево. Разположено е в Средния Предбалкан, в северните подножия на Черновръшки рид, край река Росица, чиито извивки следва по цялото си протежение. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви горски.^[2] Надморската височина при сградата на кметството е около 285 m, на запад и север от нея нараства до около 300 – 310 m, а в североизточния край на селото в близост с реката намалява до около 250 m.

През селото минава третокласният републикански път III-6072, който на югозапад води до град Априлци, а на североизток – до връзка преди село Горна Росица с третокласния републикански път III-4402.

В землището на Батошево има два микроязовира.^[3]

Населението на село Батошево, наброявало 428 души при преброяването към 1934 г., нараства до 994 към 1985 г., намалява до 553 към 2011 г. и към 2019 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 563 души.^[4]

Икономика

В селото са изградени ВЕЦ Батошево 1 и 2, които са малки водноелектрически централи, като ВЕЦ Батошево 2 е нова, построена с номинална мощност 2100 kW. В селото има също и цех за обработка на пластмасови изделия.

ВЕЦ „Батошево“ 1 е историческа, една от първите водноелектрически централи в България, строена в периода 1929 – 1930 г. от Воден синдикат^[5] „Росица“. Основен проектант е инж. Борис Хаджиев (Габрово), възпитаник на Лвовската политехника. Това е част от каскадата малки язовири и електроцентрали в Стара планина, изградена от този синдикат – първата каскада в страната. Тя функционира. Стратегическото виждане на авторите е било, че водите в България са с много източници, на големи денивелации, но малки по дебит, заради което е най-добре да се залага на множество малки обекти, а не на няколко крупни. Тази концепция е изоставена веднага след 9 септември 1944 г. от новата власт по съветски образец.

История

На височината „Градът" край селото има следи от късноантична крепост от V – VI век, възстановявана през XIII – XIV век.^[2]

Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.^[2]

През 1875 г. е основан революционен комитет. След избухване на Априлското въстание от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на Цанко Дюстабанов формират бойна част и водят сражения с нападащия ги башибозук. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина.^[2] Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана. Опожарен е и Батошевския манастир. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.

Църква

Строежът на църква, по разрешение на турската власт, започва през 1864 г. В западната част са построени стаи, служещи за килийно училище. Църквата е пострадала през 1876 г. по време на Априлското въстание и е възобновена след Освобождението.^[6]

Училище

Училищна просветна дейност в Батошево започва в средата на 19 век предимно от православни свещеници в частни къщи, а от 1860-те години – в килийното училище при църквата. Сграда за начално училище е построена през 1879 г. В периода 1914 – 1918 г. в училището се откриват последователно трите прогимназиални класа. С откриването на пълна прогимназия училищната сграда става недостатъчна и от 1915 г. започва изграждането на нова на един етаж, завършило през 1927 г. с построяването и на втори етаж.^[7] От 1960-те години в училището се обучават и децата на работещи в ДИП „Митко Палаузов“ в Батошево заселници от село Кастел (около една пета от децата са власи), както и деца от селата Карамичевци и Енев рът. По същото време към училището е уредено общежитие за децата от околните села. През 1988 г. е открита нова училищна сграда в Батошево и началният курс на обучение е преместен в нея. В началото на учебната 1989 – 1990 г. е открита нова паралелка – подготвителен клас за деца невладеещи български език. От 1992 г. училището в Батошево получава името Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 2006 г., поради постоянно намаляващия брой на учениците, училището в Батошево е закрито, а учениците са пренасочени към основното училище в село Шумата.^[8]

Читалище

За начална година на читалището в Батошево е приета 1881 г., когато то е създадено под името „Напредък“. Смята се, че то е учредено като читалище „Помощ“ през април 1875 г., едновременно с местния революционен комитет, за да прикритие дейността на комитета и като такова съществува до Априлското въстание, а след Освобождението през 1881 г. е възстановено, като през 1895 г. възстановява и старото си име „Помощ“. По време на войните 1912 – 1918 г.^[9] дейността на читалището замира. Културно – просветната дейност се активира във връзка с подготовката за честване на 50 годишнината на Априлското въстание през 1926 г. До тогава читалището се намира в сградата на училището.^[10] През 1948 г. се приема нов устав на читалището.^[11]

Потребителна кооперация

Кооперацията е основана на 9 март 1909 г. с наименование „Земеделско спестовно взаимоспомагателно дружество“ от 53 души – учредители. Дружеството е регистрирано от севлиевското отделение на Търновския окръжен съд под наименование „Помогни си сам“. Дружеството е раздавало само кредити на членовете си за покупка на добитък и други. През 1936 г. се открива първия магазин в селото в частна къщата. Кооперацията се намесва активно в изкупуването на селскостопански произведения като сливи, ябълки и други, с което влиза в конфликт с тогавашните търговци. През 1941 г. започва строеж на дъскорезница и се откриват още два магазина – в Карамичевци и Кастел. В началото на 1945 г. кооперацията открива вече 5 магазина, като работи добре и дъскорезницата, от която след 1947 г. се обособява ДИП „Митко Палаузов“ в Батошево. През следващите години кооперацията разширява дейността и мрежата си от магазини. През 1950 г. кооперацията е преименувана от кредитна в потребителна, като се спира раздаването на кредити за членовете ѝ.^[12] През 1976 г. по нареждане на Окръжния кооперативен съюз град Севлиево потребителната кооперация „Помогни си сам“ в село Батошево преминава към потребителната кооперация „Зора“ село Шумата, с което се ликвидира нейната самостоятелност.^[13]

ДИП „Митко Палаузов“

Държавното индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ в Батошево се създава през 1948 г. като „Горско индустриално поделение – село Стоките“ чрез обединяването на национализираните предприятия Дъскорезна фабрика „Стефан Христов Синев“ – село Угорелец и Дъскорезна фабрика на кооперация „Съединение“ – село Валевци. Предметът на дейност е производство на дървени фасонирани материали и различни видове широколистни амбалажи. През 1949 г. се преобразува в ДИП „Митко Палаузов“, а през 1955 г. сменя седалището си от село Стоките в село Батошево. През следващите години предприятието претърпява редица промени в предмета на дейност, организацията и наименованието, като последно през 1996 г. се преобразува в Еднолично акционерно дружество (ЕАД) и същата година е включено в списъка за приватизация.^[14]

Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“

Дружеството е основано на 30 октомври 1921 г. в село Батошево от 43-ма жители на селото. То е колективен член на Воден синдикат „Росица“ – Севлиево.^[15] Целта на дружеството е да доставя необходимата електрическа енергия от Воден синдикат „Росица“ – Севлиево за осветление и двигателна сила на членовете и на населението от селата Батошево, Шумата и Кастел, както и да набавя необходимите материали за съоръженията, да инсталира и поддържа мрежата. От основаването си до 1925 г. дружеството ограничава дейността си само да записва членове и събраният членски внос да внася във Водния синдикат „Росица“ на своя сметка. От 1926 г. до 1930 г. се набавят необходимите материали и се построява електропроводна мрежа от централата до селото и електрическата мрежа в селото. През 1931 г. в Батошево има електрическо осветление. През следващите години дружеството разширява и заздравява мрежата в Батошево и в селата Шумата и Кастел. На основание предписание от 10 октомври 1948 г. на Министерството на електрификацията дружеството се одържавява, като активите и пасивите преминават към Електрическо предприятие – Севлиево.^[16]

Старопиталище „Нов живот“

Старопиталището е основано на 25 февруари 1923 г в село Батошево като Благотворително дружество “Старопиталище “Нов живот“ от жители на селото – 43-ма души, които са внесли основни вноски от по 100 лева. Целта на дружеството е да построи в Батошево приют за стари, бездомни, недъгави, бедни, сакати, неизлечимо болни и неспособни за работа хора. Средствата за постигане на целта са приходи от членски внос, от дарения, завещания и други помощи. Старопиталището се помещава в Батошевския девически манастир, който към това време не функционира като манастир. Старопиталището преустановява своята дейност на 10 декември 1932 г. по липса на средства за издръжка.^[17]

Дом за мъже с душевни недъзи

Домът за мъже с душевни недъзи функционира в Батошево от 1962 г. – след като е преместен там от дотогавашното му седалище село Жълтеш. Домът е настанен в сграда на север от Батошево, на левия бряг на река Росица срещу ДИП „Митко Палаузов“. След промени в наименованието му, от 2000 г. той се нарича „Дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Батошево“.^[18]

ТКЗС

Трудово кооперативното земеделско стопанство (ТКЗС) в село Батошево съществува от 5 февруари 1958 г. – когато е учредено, до 31 декември 1958 г., а от 1 януари 1959 г. става съставна част на Обединеното трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) село Горна Росица. След 1971 г. стопанството под променени наименования е подразделение на АПК – Севлиево, на АПК – село Стоките, отново на АПК – Севлиево, а от 1 април 1990 г. преминава към Дървообработващия завод „Митко Палаузов“ в село Батошево като поделение на вътрешно-стопанска сметка.^[19]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[20]

	Численост	Дял (в %)
Общо	553	100,00
Българи	539	97,46
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	14	2,53

Обществени институции

Село Батошево към 2020 г. е център на кметство Батошево,^[21][22] което обхваща селата Батошево, Карамичевци и Кастел.

В село Батошево към 2020 г. има:

• действащо читалище „Помощ – 1881“;^[23][24]
• църква „Свети Димитър“;^[25]
• пощенска станция.^[26]

Културни и природни забележителности

• Батошевски манастир „Успение Богородично“ – мъжки (на около 4 km юг-югозападно от Батошево и километър западно от село Попска).
• Батошевски манастир „Въведение Богородично“ – девически.
• Паметник на един офицерски кандидат, 7 подофицера и 33 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г..^[27]

Личности

Родени в Батошево

• Йоаким Бакалов (1860 – 1952), български богослов.^[28]
• Недю Александров (1904 – 2000) – секретар на Старозагорската митрополия, църковен изследовател, публицист и почетен гражданин на Стара Загора.^[29]
• Атанас Минчов (около 1810 – 1845) – зограф, негови икони се намират в църквата „Св. Николай Летни“ в с. Гумощник.
• Димитър Попкръстев (1888 – 1970) – Занимава се с краеведческа дейност – написва история на родното си село.^[30]

Бележки

1. www.grao.bg
2. Енциклопедия „България“, том 1, стр. 225, Издателство на БАН, София, 1978 г.
3. Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК), Кадастрална карта на България, село Батошево, поземлени имоти 02885.166.60 и 02885.60.30, язовири Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine., към февруари 2021 г. Забележка: За да проверите информацията, отворете в сайта на АГКК раздела „Кадастрална карта на България“ и въведете посочен кадастрален идентификатор на поземлен имот (например, 02885.166.60) в полето „Ключови думи“ към картата.
4. Справка за населението на с. Батошево, общ. Севлиево, обл. Габрово
5. Воден синдикат е кооперативно сдружение на притежатели на селски имоти и на граждани за използване на водата за напоителни цели и отводняване на блатисти местности (Речник на БАН).
6. ИСДА, фонд 323К; Църковно настоятелство при църква „Св. Димитър“ – с. Батошево, Габровско (1864 – 1944); История на фондообразувателя
7. ИСДА, фонд 639К; Народно основно училище – с. Батошево, Габровско (1879 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
8. ИСДА, фонд 1236; Народно основно училище – с. Батошево, Габровско (1944 – 2006); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
9. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война.
10. ИСДА, фонд 394К; Народно читалище „Самопомощ“ – с. Батошево, Габровско (1930 – 1944); История на фондообразувателя
11. ИСДА, фонд 762; Народно читалище „Помощ“ – с. Батошево, Габровско (1944 – ); История на фондообразувателя
12. ИСДА, фонд 447К; Кредитна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско (1909 – 1944); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
13. ИСДА, фонд 907; Потребителна кооперация „Помогни си сам“ – с. Батошево, Габровско (1944 – 1976); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
14. ИСДА, фонд 209; Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ – с. Батошево, Габровско (1948 – 2000); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
15. ИСДА, фонд 45; Воден синдикат „Росица“ – Севлиево (1944 – 1948); История на фондообразувателя
16. ИСДА, фонд 844К; Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“ – с. Батошево, Габровско (1921 – 1948); История на фондообразувателя
17. ИСДА, фонд 846К; Старопиталище „Нов живот“ – с. Батошево, Габровско (1923 – 1932); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
18. ИСДА, фонд 1246; Дом за мъже с душевни недъзи – с. Батошево, Габровско (1956 – ); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
19. ИСДА, фонд 1402; Селскостопанска бригада (ССБ) – с. Батошево, Габровско (1984 – 1990); Промяна в наименованието и история на фондообразувателя
20. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
21. Справка за събитията за кметство Батошево
22. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Батошево
23. Детайлна информация за читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
24. Информационна карта за 2019 г., читалище „Помощ – 1881“, село Батошево, община Севлиево, област Габрово
25. Българска православна църква, Структура, Епархии, Велико-Търновска епархия, Храмове, Батошево
26. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5470 Батошево // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-11-10.
27. НВИМ > Електронни регистри и каталози > Регистърът на Военните паметници; област Габрово, село Батошево, архив на оригинала от 3 юли 2020, https://web.archive.org/web/20200703173028/http://www.militarymuseum.bg/Pages/Electronic%20records%20and%20catalogs/Military%20register/military_register.html, посетен на 10 ноември 2020 
28. Първият ректор – Йоаким Бакалов
29. За Недю Александров // Архивиран от оригинала на 2020-12-03. Посетен на 2016-09-01.
30. Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.); стр. 734; Попкръстев, Димитър Попиванов (1888 – 1970)

Външни препратки

• Друми в думи, Батошевските манастири – две стари български светини в полите на Балкана
• Опознай.bg, Паметник на загиналите в Априлското въстание – с. Батошево