За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Каменен календар на ацтеките. Музей по антропология и история, гр. Мексико
Ацтеките се появяват в Мексико от север в края на 12 в. – началото на 13 в. и усвояват митологичните представи на своите предшественици толтеките, както и заимстват от тези на сапотеките, маите, мищеките и тараско, а също така и от тези на покорените от тях по-малки племена.
Основни мотиви в митологията на ацтеките са непрекъснатата борба между доброто и злото, зависимостта на хората от волята на божествата, цикличността на вселенското развитие. Вярват, че на всеки 52 години вселената е застрашена от унищожение и затова краят на такъв цикъл и започването на новия са ознаменувани с много тържествени и изключително важни за тях обреди. Основно вярване е и това, че боговете изпитват постоянна нужда да се хранят с човешка кръв, иначе биха загинали, което ще причини световна катастрофа. Затова при ацтеките е силно застъпена практиката на човешките жертвоприношения.
Характерно за ацтекската митология е и нееднозначността и съчетаването на единичност и множественост на божествата. Така например Кетцалкоатъл е и белият Тескатлипока, Шипе Тотек е червен Тескатлипока (възможно е това да е заемка от митологията на толтеките), Тлалок е единствен бог на дъжда и бурята, но и много тлалоци живеят в планините.
Етапи в развитието на света според митологията на ацтеките
Според ацтеките светът (вселената) е създаден от боговете Тескатлипока и Кетцалкоатъл. В развитието си е преминал през четири етапа, като днешния е петият.
Първият етап е ерата, наречена „Четирите ягуара“. При нея върховен бог (Слънцето) е Тескатлипока, а земята е населявана от племето на великаните, които са избити от ягуарите.
Втората ера се нарича „Четирите ветрове“ и Слънце (върховен бог) е Кетцалкоатъл. Ерата завършва с ураганни ветрове, а хората се превръщат в маймуни.
Третата ера, „Четирите дъждове“, е ерата на Тлалок, който е върховен бог и завършва с потоп.
През четвъртата ера, известна като „Четирите води“, Слънце става богинята на водите Чалчиутликуе. Ерата приключва също с потоп, а хората се превръщат в риби.
Петата, съвременната ера, е ерата на „Четирите земетресения“. Върховен бог е Тонатиу и според митовете тя трябва да завърши с ужасяващи природни катаклизми.
Устройство на света
Подобно на много други митологични системи, ацтекската митология разглежда света в хоризонтален и вертикален план. Според ацтеките хоризонтално светът е разделен на четири части и център. Над центъра властва богът на огъня Шиутекутли. Четирите части са ориентирани по посоките на света. Изток е страната на изобилието и благоденствието и над него господстват Тлалок и Мишкоатл; Запад също се смята за добро място, тъй като се вярва, че там е домът на бог Тлауискалпантекутли (планетатаВенера) – едно от превъплъщенията на Кетцалкоатъл. Юг е приеман като област на злото, негови владетели са Шипе Тотек и Макуилшочитл, а Север е владение на бога на смъртта Миктлантекутли.
Във вертикален план според ацтеките светът се дели на 13 небеса, всяко подвластно на отделен бог и девет подземни ада (подобна представа съществува и в митологията на маите).
За обслужването на култовете към божествата си, ацтеките създават добре развита жреческа институция и ритуално-празнична система. На боговете са строени импозантни храмове, в които са поставяни техни статуи; в тяхна чест се създават химни и славословия.
Иламатекутли (на науатъл: Ilamatecuhtli) – „Старата владетелка“, богиня, свързана с култа към земята и царевицата, един от ипостасите на богинята на земята и раждането Сиуакоатл.
Ицли, Итцли (на науатъл: Itzli) – бог на каменния нож и жертвоприношенията.
Ицпапалотл (на науатъл: Itzpapalotl) – „Обсидиановата пеперуда“, богиня на съдбата, свързана с култа към растенията. Първоначално е едно от ловните божества на чичимеките.
Ишкуина (на науатъл: Ixcuina) – „Поглъщаща (унищожаваща) мръсотията“; богиня на похотта, покровителка на проститутките и неверните съпрузи, един от ипостасите на Тласолтеотл.
Ищлилтон, Иштлилтон (на науатъл: Ixtlilton) – „Черното личице“, бог на здравето и изцелението, също и на празненствата и игрите.
Камащли (на науатъл: Camaxtli) – бог на войната, лова и съдбата. Творец на огъня. Един от четирите бога, създали света. Също така е племенен бог на чичимеките.
Миктлантекутли (Миктлантекухтли, Миктланциуатль (на науатъл: Mictecacíhuatl (Mictlancíhuatl)) – „Владетел на Миктлан“. Владетел на подземното царство Миктлан.
