Атанас Василев Шапарданов e български революционер и просветен деец, организатор на революционното дело в Ахъчелебийско.
Биография
Роден е в костурското село Българска Блаца. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В същата година става учител в Солунската мъжка гимназия, където остава до 1897 година.[2] След това е главен учител в устовското народно училище и е член на местния революционен комитет. Активист е на Българското тайно революционно братство.[3]
Убит е в 1901 година заедно с устовския деец Дечо Стояновски по нареждане началника на върховисткия Чепеларския пункт - Константин Антонов, заради стари оплаквания до ВМОК от предишния ръководител на пункта Вълчо Сарафов.[4]
В спомените си свещеник Димитър Мавров, ръководител на революционния комитет в Долно Райково и присъствал на убийството, пише:
| „
|
Ние от Устово и Райково събрахме доста пари за оръжие, но оръжието не идваше. Устовци започнаха да негодуват от тая работа и през 1900 г., по Връбница Дечо Стоянов, който бе е дин от ръководителите на
организацията в Устово, ходи с Колю Збирков в София да се оплакват. След това, вече през зимата, Дечо бе ходил пак в Устово - Шапарданов, все по същата работа – дето се бяха пращали пари, а не беше се получавало никакво оръжие. Зарад това ходене на Деча и Шапарданов те бяха обвинени, че са нарушили устава, та организацията ги осъди на смърт и ги уби.[5]
|
“
|
Името на Шапарданов носи улица в Смолян. В 2011 година, по повод 110-годишнината от смъртта на Шапарданов и Стояновски, в църквата „Свети Никола“ в Устово е отслужена панихида по инициатива на родствениците на Стояновски и Тракийското дружество в Устово.[6]
Вижте също
Бележки
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 83.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 108 – 112.
- ↑ Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 132.
- ↑ Почетоха 110-тата годишнина от гибелта на Дечо Стояновски и Атанас Шапарданов // Смолян днес!, 17 август 2011 г. Посетен на 29 октомври 2021 г.
