Атал III Филометор Евергет (на гръцки: Άτταλος Γ' ο Φιλομήτωρ[1]; * ок. 170 – † 133 пр.н.е.) е последният цар на Пергам от династията на Аталидите. Управлява от 138 до 133 пр.н.е.
Атал III е син на Евмен II и племенник на Атал II, който наследява на трона на Пергам. Атал не се интересува особено от управлението на царството, вместо това предпочита да се отдаде на изучаване на медицина, ботаника и градинарство.[2] Според Страбон, Атал умира от болест пет години след началото на управлението си.[3] Атал няма деца от мъжки пол или близки родственици, които да го наследят и в завещанието оставя Пергам на Римската република.[4] Тиберий Гракх иска богатствата от хазната на Пергам да се раздадат на гражданите,[5] но римския сенат отказва.
Не всички в Пергамското царство са щастливи от римското управление. Аристоник Пергамски, който твърди че е брат на Атал III и син на Евмен II разпалва бунт сред бедните прослойки на обществото с помощта на Блосий. През 131 пр.н.е. е изпратена римска армия, водена от Публий Лициний Крас Муциан, за да потуши бунта. Римляните са победени, но през 129 пр.н.е. втора римска армия, водена от Марк Перперна разбива бунтовниците и пленява Аристоник.[6] След това територията на Пергам е разделена между Рим, Понт и Кападокия.
Генеалогия
Бележки
- ↑ Άτταλος Γ' ο Φιλομήτωρ на български: Атал III Филометор Евергет – в превод „Обичащ майка си“, „Благодетел“
- ↑ Варон, De re rustica 1, 1, 8; Плиний Стари, Naturalis historia 18, 5, 22; Плутарх, Demetrius 20, 2; Юстин, 36, 4, 1; Диодор Сицилийски 34, 3.
- ↑ Страбон, 13, 4, 2.
- ↑ Ливий, Periochae 58. 59 Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.; Велей Патеркул 2, 4; Апиан, Mithridatius 62 Архив на оригинала от 2012-02-26 в Wayback Machine.; Плутарх, Тиберий Гракх, 14; Флор 2, 20.
- ↑ Плутарх, Тиберий Гракх 14
- ↑ Ливий, Periochae 59 Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.; Велей Патеркул, Римска история II, 4; Евтропий, Breviariu IV, 20
Нормативен контрол | |
|---|
|
