Анхел Фабиан ди Мария Ернандес (на испански: Ángel Fabián di María Hernandez) е аржентински футболист, роден на 14 февруари 1988 г. в Росарио. Играе на поста атакуващ полузащитник. Носител е на златен медал от Олимпийските игри в Пекин през 2008 г., като във финала отбелязва единствения гол срещу отбора на Нигерия.
Клубна кариера
Росарио Сентрал
След като прекарва четири години в школата на Росарио Сентрал, през 2005 г. ди Мария подписва професионален договор с отбора. След добри изяви на Световното първенство за младежи до 20 г. през 2007 г. той привлича вниманието на няколко европейски отбора. Предложен е дори и на българските Левски, ЦСКА и Литекс[1], но в крайна сметка преминава в португалския Бенфика, където е представен като заместника на един от ключовите играчи и капитан на отбора Симао Саброза.
Бенфика
Ди Мария подписва с португалския Бенфика през юли 2007 г., където той играе като полузащитник. Сумата, която заплащат за играча е €6.0 милиона, а самият договор е за 5 години.[2]Ди Мария бързо се сработва с останалите играчи и печели любовта на феновете.
Той подписа нов договор с Бенфика през октомври 2009 г., като добавя още три години в настоящия си договор, който е трябва да продължи до 30 юни 2015. По-късно същия месец, той е подкрепен от Диего Марадона, който казва, че ще стане „следващата звезда на Аржентина“
На 27 февруари 2010 г., Ди Мария вкара първия си хеттрик при победата с 4:0 срещу Леишоиш Спорт Клуб, което го превръща в звезда по всички спортни вестници в Португалия.
Реал Мадрид
На 28 юни 2010 г., Реал Мадрид публикува на сайта си, че са успели да се договорят с Бенфика за играча. Той подписва петгодишен договор за € 25 милиона. На 7 юли 2010 г., Ди Мария пристигна в Мадрид директно от Буенос Айрес и минава медицински изследвания на 8 юли.[3]
Той прави своя дебют на 4 август 2010 г. в приятелски мач срещу мексиканският Клуб Америка, който Реал Мадрид печели с 3:2.[4] На 22 август вкара и първия си гол в друг приятелски мач срещу Еркулес, който Реал Мадрид печели с 3:1.[5] В последния си двубой от предсезонната подготовка, на 24 август след индивидуална игра описана като „магически момент“, той открива резултата при победата с 2:0 срещу уругвайският, Пенярол за трофеят „Сантяго Бернабеу“.[6]
Неговият дебют в Примера дивисион е на 29 август, с равенство 0:0 срещу Майорка.[7] На 18 септември, Ди Мария вкарва първия си гол за Реал Мадрид при победата с 2:1 над Реал Сосиедад.[8] Десет дни по-късно той вкара първия си гол и в Шампионската лига срещу Оксер, при победата с 1-0.[9]
Манчестър Юнайтед
На 26 август 2014 г., Ди Мария преминава в английския Манчестър Юнайтед за сумата от 76 млн. евро., което се превръща в рекорд в Англия.[10][11] Цялата сума по трансфера ще възлезе на 85 млн. евро със специални бонуси от 5 млн. при добро представяне в новия му отбор и 4 млн. от реклами права.[12] Договора с Манчестър е за срок от 5 години като заплата му ще възлиза на 200 хил. паунда на седмица, а фланелката която ще носи е с легендарния номер 7.[13]
Пари Сен Жермен
На 5 август 2015 г. медиите съобщават, че Ди Мария е минал успешно медицинските тестове като играч на френския Пари Сен Жермен.[14] На 6 август подписва официално договор за 4 години с клуба от френската столица.[15][16][17][18][19]
Национален отбор
През 2007 г. ди Мария участва с Младежкия национален отбор на Аржентина до 20 г. на Южноамериканското младежко първенство и на Световното първенство за младежи, печелейки втория турнир. През 2008 г. е част от олимпийския отбор на Аржентина, който печели златните медали в Пекин, като ди Мария отбелязва победните голове в четвъртфинала и финала. Същата година е повикан за първи път и в мъжкия отбор на Аржентина, с когото участва на Световното първенство в Южна Африка през 2010 година. На Световното първенство в Бразилия през 2014 г., Ди Мария отново попада в групата за мачовете и дори взима участие в първите два мача на отбора му срещу Босна и Херцеговина[20] и Иран[21] спечелени съответно с 2:1 и 1:0. Печели два пъти Копа Америка - орез 2021 и 2024 година. Също е световен шампион през 2022 година.
Статистика
Клубна
- Последна промяна: 24 май 2015
Клуб
|
Сезон
|
Първенство
|
Купа1
|
Купа на Лигата
|
Европа
|
Общо
|
Мачове |
Голове |
Асист. |
Мачове |
Голове |
Асист. |
Мачове |
Голове |
Асист. |
Мачове |
Голове |
Асист. |
Мачове |
Голове |
Асист.
|
Росарио
|
2005/06
|
10 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
4 |
0 |
0 |
14 |
0 |
0
|
2006/07
|
25 |
6 |
2 |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
25 |
6 |
2
|
Общо
|
35 |
6 |
2 |
0 |
0 |
0 |
— |
4 |
0 |
0 |
39 |
6 |
2
|
Бенфика
|
2007/08
|
26 |
0 |
3 |
5 |
0 |
0 |
3 |
0 |
0 |
10 |
1 |
1 |
44 |
1 |
4
|
2008/09
|
24 |
2 |
2 |
0 |
0 |
0 |
5 |
1 |
1 |
5 |
1 |
0 |
34 |
4 |
3
|
2009/10
|
26 |
5 |
12 |
1 |
0 |
0 |
4 |
1 |
1 |
14 |
4 |
6 |
45 |
10 |
19
|
Общо
|
76 |
7 |
17 |
6 |
0 |
0 |
12 |
2 |
2 |
29 |
6 |
7 |
123 |
15 |
26
|
Реал Мадрид
|
2010/11
|
35 |
6 |
11 |
8 |
0 |
6 |
— |
10 |
3 |
3 |
53 |
9 |
20
|
2011/12
|
23 |
5 |
15 |
2 |
0 |
0 |
— |
7 |
2 |
1 |
32 |
7 |
16
|
2012/13
|
32 |
7 |
6 |
9 |
2 |
1 |
— |
11 |
0 |
4 |
52 |
9 |
12
|
2013/14
|
34 |
4 |
17 |
7 |
3 |
1 |
— |
11 |
3 |
5 |
52 |
10 |
23
|
2014/15
|
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
0
|
Общо
|
124 |
22 |
49 |
27 |
5 |
9 |
— |
39 |
8 |
12 |
190 |
35 |
71
|
Манчестър Юнайтед
|
2014/15
|
27 |
3 |
– |
5 |
1 |
– |
0 |
0 |
– |
— |
32 |
4 |
–
|
Общо
|
27 |
3 |
– |
5 |
1 |
– |
0 |
0 |
– |
— |
32 |
4 |
–
|
Пари Сен Жермен
|
2015/16
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
0
|
Общо
|
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
0 |
0 |
0
|
Общо за кариерата
|
262 |
38 |
71 |
39 |
7 |
9 |
12 |
2 |
2 |
72 |
14 |
19 |
386 |
61 |
102
|
- 1Включва и мачовете за Суперкупа на Испания.
Национален отбор
- Последна промяна: 3 септември 2014
Успехи
Клубни
- Бенфика
- Реал Мадрид
- Пари Сен Жермен
- Лига 1
- Шампион (5): 2015/16, 2017/18, 2018/19, 2019/20, 2021/22
- Купа на Франция
- Носител (5): 2016, 2017, 2018, 2020, 2021
- Купа на лигата
- Носител (4): 2016, 2017, 2018, 2020
- Суперкупа на Франция
- Носител (5): 2016, 2017, 2018, 2019, 2020
Национални
- Аржентина
Външни препратки
Източници