Антон Костов

Тази статия е за дойранския революционер. За пехчевския вижте Андон Костов (Пехчево).

---

Антон Костов
български революционер
Роден	1873 г. Дойран, Османска империя
Починал	23 март 1939 г. (66 г.) Бургас, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Антон или Андон Костов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Костов е роден в 1873 година в град Дойран, тогава в Османската империя. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия^[1] и става учител.

От ляво надясно учителите Георги Кулишев, Тенчо Тенчов, Никола Хаджиташов, Никола Сурльовски, Антон Костов, Евтим Спространов и Димитър Михайлов. Между тях – свещеник Александър Попевтимев. Между жените са учителките Мария Хаджипопова, Екатерина Бадачева (от Воден), Екатерина Н. Телятинова (от Дойран) и Мария Поппетрова (от Дойран). Снимката е направена в двора на квартирата на руския пратеник Воронин (къщата на Тенчови) в Дойран.

Като учител в родния си град през 1894 година получава писмо от своя съученик от гимназията Гоце Делчев за основаване на комитет на ВМОРО.^[2] През август 1895 година Делчев лично основава комитета в Дойран,^[3] а Костов е избран за негов ръководител. Тази длъжност заема до 1898 година.^[4] След тази година учителства в Гевгели, Солун и други места. През 1901 година по време на Солунската афера е арестуван и заточен в Подрум кале, Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година.^[5][6]

В 1910 г. е главен учител в Гевгелийското българско училище.^[7]

Жени се за Деспина Каневчева, учителка в Сяр, която също е деятелка на ВМОРО.^[8]

След войните е председател на Бургаското македонско благотворително братство.^[9]

• 
  Протокол от заседание на учителския комитет при Гевгелийското училище с подписа на главния учител А. Костов и председателя на общината К. Саев, с. 1
• 
  Протокол <...> с. 2
• 
  Протокол <...> с. 3

Външни препратки

• Дописка за дипломиране на ученици в училището в гр. Дойран, публикувана във в-к „Новини“, год. I, брой 43, стр. 3, Цариград, 18.VII.1891 г. в „Библиотека Струмски“

Бележки

1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
2. Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 19.
3. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.109.
4. Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 20.
5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 234.
7. ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 1, а.е. 413 л. 118 и а.е. 613, л. 91 и л. 98
8. Александрова, Елена. Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на XIX – началото на ХХ в.). София, Иврай, 2022. ISBN 978-954-9388-00-8. с. 174 - 175.
9. Дракалиев, Г. Ръководни дейци на македонските дружества в Бургас в периода 1921 - 1946 г. // Македонски преглед XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 70.