| Ана Миладинова |
|
 |
|
| Родена |
|
|---|
| Починала |
|
|---|
Ана Миладинова – Зафирица е българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от големия български род Миладинови.
Биография
Родена е в Струга, Османската империя. Жени се за Зафир Миладинов, син на Анастас Миладинов, и живеят в дядовия му дом (на възрожденския деец поп Иван Миладинов). Превръща дома в база на ВМОРО в Струга. Той става в централно скривалище в града, в него се крият Христо Узунов, Тале Горанов, Тасе Христов, Петър Чаулев, Ставре Гогов, Милош Павлов, Яким Алулов и мнозина други.[1][2]
В къщата ѝ се намира печатница, в която се печата вестникът на Стружкия комитет „На оръжие“, листовки и призиви. Устроена е леярница за куршуми, извършва се военно обучение на четниците от ВМОРО. Складират се муниции и литература. Архивът на Стружкия комитет също се съхранява в нейната къща.[3] Куршумите се изнасят от дома през пазарните дни, скрити в чували с жито, и се разпращат за четите по селата.[2]
По време на Балканската война в къщата са настанени български офицери. Подофицерът Заре Михайлов споделя: „Ний пребродихме от София до Струга, но рядко намерихме такова гостолюбие и услужливост, както и патриотизъм, както в стружанката Зафирица. Навсякъде ни посрещаха с радост и услуга, но в дома на Зафирица бяхме гледани повече, отколкото у дома“.[2][4]
Тримата сина на Ана и Зафир: Георги (1885 – ?), Кръстьо (1890 – 1967) и Анастас (1896 – 1944)[2][4] като офицери и опълченци взимат участие във войните за национално обединение.[4] Най-големият син, Георги Миладинов, и съпругата му Перса Божкова отхвърлят предложението на сърбите да станат сръбски учители и се преселват в свободна България, от 1918 година живеят в Плевен. Синовете на Кръсто Миладинов – Кирил и Крум, и потомците им остават в Струга. Анастас Миладинов избягва от Струга след Първата световна война. Завършва медицина във Виена. Установява се в София, където е уважаван лекар по вътрешни болести.[5]
На 5 август 1925 година домът на Ана Миладинова в Струга е опожарен от властите. Ана Миладинова умира в 1928 година.[4]
Родословие
Бележки
- ↑ Църнушанов Коста, „Ролята на българката в македонското освободително движение“, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
- ↑ а б в г Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 131.
- ↑ Константинов, Душко, Струшко во подготовките за претстојните борби за национално ослободување на македонскиот народ, взето от Енциклопедрја на културното наследство на Струга на 25 април 2010 година.
- ↑ а б в г Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38-39.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 131 – 132.
