Анатолийската овчарка (на турски: Çoban Köpeği) е порода кучета, произхождаща от Анадола, Турция. Съществува от древни времена и се използва като пазач на оборите. Друго нейно име е анатолийски карабаш.[1] Яна е най-красивата овчарка с Теодор
История
Анатолийската овчарка се използва от номадското анадолско население хиляди години, за да пази стадата от вълци, мечки, чакали и дори гепарди.[2][3] За първи път е описана преди около 6000 години в древна Месопотамия. Става известна на запад през 1970-те. Археологът Чермиън Хъси за първи път доказва, че това куче произхожда от Централна Турция.[4] Смята се, че то е кръстоска между породите кангал и акбаш. AKC признава породата през 1997.[1]
Външен вид
Анатолийската овчарка достига 71 – 82 см и тежи 41 – 66 кг. Това я прави едно от най-големите съществуващи кучета. Козината ѝ е твърда и гъста, като подкосъмът също е гъст и мек. Анатолийската овчарка има силно телосложение и будно изражение. Козината може да бъде в много цветове, но най-срещани са светлобежов, червен, бял и още няколко. Понякога лицето и ушите са черни на цвят.[1]
Поддръжка на външния вид
Сравнително малко изисква анатолийската овчарка по отношение на поддръжка на външния вид. Достатъчно е веднъж седмично козината да се сресва, а когато линеенето е по-обилно, сресваното трябва да е по-често.[1]
Темперамент
Анатолийската овчарка е храбро, силно и упорито куче, държащо се много достойно и отговарящо на предизвикателства. Много е независима и не много покорна. Трудно се поддава на дресировка и това я прави по-подходяща за хора с опит в отглеждането на кучета. Обича да прави всичко на свой риск и е най-подходяща за ролите на главноомандващ и защитник. Ако не се направи правилно дресировката, анатолийската овчарка може да се превърне в недисциплиниран домашен любимец, вживян в ролята на господар, силно доминиращ и своенравен.[1]
Типичният екземпляр от породата се разбира добре с по-големи и внимателни деца и с такива от стопанското семейство, но е по-трудно да свикне с други. Обикновено се разбира добре и с други домашни любимци, стига те да не бъдат предизвикателни или агресивни. Много са покровителствени и могат да бъдат агресивни към непознати, освен ако не се социализират по подходящ начин. Също така би могла да се вживее и в ролята на водач.[1]
Здраве
Анатолийската овчарка живее 12 – 15 години,[5] нормално за повечето породи, но сравнително много за куче от този размер,[6] което живее средно 6 – 8 години.[7] Редица болести засягат тази порода и част от тях са ентропиум, проблеми с щитовидната жлеза, дисплазия на тазобредрената става, чувствителност към химикали и др.[8][6] Възрастните екземпляри задължително трябва да имат OFA сертификат за здравословно състояние.
Източници
- ↑ а б в г д е Анатолийска овчарка Архив на оригинала от 2009-09-07 в Wayback Machine. в „Кучетата.com“
- ↑ Meet the dog that thinks there's nothing sweetah than a cheetah | Mail Online
- ↑ www.cheetah.org
- ↑ Interview with Charmian Hussey, MQ Magazine, брой 15, октомври 2005, посетен на 2 октомври 2008, архив на оригинала от 28 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200928061155/http://www.mqmagazine.co.uk/issue-15/p-49.php, посетен на 2 септември 2009
- ↑ Dog Longevity Web Site, Breed Data page. Compiled by K. M. Cassidy. Посетен на 8 юли 2007
- ↑ а б Kennel Club/British Small Animal Veterinary Association Scientific Committee Архив на оригинала от 2013-08-13 в Wayback Machine.. 2004. Purebred Dog Health Survey. Посетен на 5 юли 2007
- ↑ Dog Longevity Web Site, Weight and Longevity page. Compiled by K. M. Cassidy. Посетен на 5 юли 2007
- ↑ Coile, Caroline, Ph. D., Encyclopedia of Dog Breeds, Barron's Educational Series, 2005. Page 110.
Външни препратки
Овчарски кучета |
|---|
| Кучета, пасящи и
подкарващи стадата | |
|---|
| Кучета, охраняващи
оборите | |
|---|
|
