Анастас Карастоянов

Анастас Карастоянов
български фотограф
Роден	1822 г. Самоков, Османска империя
Починал	1880 г. (58 г.) София, Княжество България
Националност	България
Семейство
Баща	Никола Карастоянов
Деца	Иван Карастоянов Димитър Карастоянов
Анастас Карастоянов в Общомедия

Анастас Николов Карастоянов е български щампар и фотограф.

Биография

Роден е в Самоков през 1822 г. Учи глиптика при Д. Антикаря и печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баден, живеещ в Самоков. Работи в печатницата на баща си Никола Карастоянов и му помага при рязането на гравюри. През 1848 г. съставя Ерминия, смятана за първото ръководство по графична техника в България. Придворен фотограф в Белград през периода 1862 – 1865 г. Снима редица български революционери – Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др. Умира в София през 1880 г.

Анастас е баща на фотографите Иван Карастоянов и Димитър Карастоянов.

През 2017 г. община Самоков приема статута и учредява Национална награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов“. Целта е да се отдаде признание на самоковеца Анастас Карастоянов и рода Карастоянови – пионери на българската фотография, както и да се подчертае голямата роля на Самоков за развитието на фотографията в страната ни.^[1][2]

На считания за пръв българси фотограф през 2024 г. в родния му град е въздигнат паметник от пазарджишкия скулптор Спас Киричев.^[3]

Източници

1. Милан Христев е първият носител на награда „Анастас Карастоянов“
2. Национална награда за фотографско изкуство „Анастас Карастоянов“ ще връчи община Самоков
3. Пазарджишки скулптор извая паметник на първияфотограф у нас // 24chasa.bg, 17 май 2024.

Външни препратки

• Фотографите Карастоянови Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
• Царе на фотографията има и в България
• Карастоянови – пионерите на българската фотография
• Из CV-то на българската фотография Архив на оригинала от 2017-12-12 в Wayback Machine.
• Фотографска фамилия Карастоянови Архив на оригинала от 2022-01-03 в Wayback Machine.

Литература

• Петър Боев. Фотографско изкуство в България (1856-1944). София, 1983, с. 20 – 25.
• Зафер Галибов. Светлописите. Факти, събития и практики из историята на Българската фотография (1839-1959). 2017, с. 40 – 54.