Разположен е зад Северния полярен кръг, на десния бряг при устието на река Казачка, вливаща се в големия Анадирски залив на Берингово море. Разстоянието до Москва е 6200 километра. Температурите варират от +11 °C до –23 °C. Климатът е суров, субарктически, морски. Населението на града е от 15 604 души (2018),[1] главно руснаци и чукчи.
История
Анадирски заселници, 1906 г.
Основан е на 3 август 1889 година от Леонид Гриневецкий – военен лекар, полярен изследовател и естествоизпитател, когато започва изграждането на поста Ново Мариинск по указ на правителството. Преименуван е на Анадир през 1923 г., когато в града окончателно се установява съветска власт.[2]
От 1927 г. е административен център на Анадирски район, а от 1930 г. – и на новосъздадения Чукотски национален окръг. През 1934 г. получава статут на селище от градски тип. Силен тласък за развитието на града е изграждането на голямо морско пристанище на лимана край града в края на 1950-те години. Получава статут на град на 12 януари 1965 г.[2]
Климатът в Анадир е морски субарктичен, с ниски температури целогодишно. Средната годишна температура тук е −6,9 °C, а средните годишни валежи са 346 mm.[4]
.svg)
.png)
