Ален Роб-Грийе

Ален Роб-Грийе Alain Robbe-Grillet
френски писател и кинорежисьор
Роден	18 август 1922 г. Брест, Бретан, Франция
Починал	18 февруари 2008 г. (85 г.) Кан, Нормандия, Франция
Националност	Франция
Работил	чиновник, писател, кинорежисьор, актьор, сценарист, литературен критик
Литература
Период	1953 – 2008
Жанрове	роман, сценарий
Течение	Нов роман
Дебютни творби	„Гумите“ (1953)
Известни творби	„Гумите“ (1953) „Воайорът“ (1955) „Ревност“ (1957)
Награди	„Фенеон“ (1953) „Луи Делюк“ (1962) „Мондело“ (1982) „Сад“ (2002)
Семейство
Съпруга	Катрин Роб-Грийе (по баща Ръстакян)
Уебсайт	Страница в IMDb
Ален Роб-Грийе в Общомедия

Ален Роб-Грийе (на френски: Alain Robbe-Grillet) е френски писател, сценарист и кинематографист. В цялото си творчество писателят се бунтува срещу гнета на идеологиите и абсолютния ред.

Биография

Роден е на 18 август 1922 г. в Брест, департамент Финистер, Франция. Завършва Националния институт по агрономия. Първия си роман, „Цареубиец“ (Un régicide), написва през 1949 г., но той си остава непубликуван до 1978 г. Роб-Грийе предлага ръкописа на романа на едно от най-големите френски издателства – „Галимар“, но то го отхвърля. Все пак първият му опит не остава незабелязан, защото ръкописът попада в редакцията на друго издателство, което тепърва ще набира скорост – „Минюи“.

Следващите две години Роб-Грийе работи като инженер в Колониалния институт за плодове и цитруси, като често пътува до Мароко, Френска Гвиана, Гваделупа и Мартиника. В края на 1950 г. напуска работата си заради влошаване на здравето. Връщайки се във Франция, пише втория си роман – „Гумите“ (Les Gommes).

Роб-Грийе в интервю за финландската журналистка Миря Болгар през 1967 г.

През 60-те и 70-те години Роб-Грийе пише няколко сценария и режисира филми. По-късно издава и няколко книги, съдържащи биографичен материал.^[1] Негова съпруга е писателката, известна под псевдонима Жан дьо Бер.^[2]

През 2004 г. е избран за член на Френската академия.

Умира от инфаркт на 18 февруари 2008 г. в Кан на 85-годишна възраст.

Творчество

Йоланда Инсан, Ален Роб-Грийе, Алберто Моравия и Гуидо Черонети след церемонията на наградата „Мондело“, 1982 г.

През 50-те години на ХХ век Роб-Грийе става известен като един от най-изявените представители на течението „нов роман“. При него техниката на писателя се издига в култ, отхвърлят се традиционните романови категории – сюжет, герой, психологизъм, връзки във времето и пространството. Сборникът от статии,^[3] които е писал по това време, бива приет като литературен манифест.

Ролан Барт е един от ранните поддръжници на Ален Роб-Грийе.^[4] От края на 50-те години Жан Рикарду, който се откроява като водещ теоретик и критик на „новия роман“, отделя особено внимание на творчеството на Роб-Грийе.

Библиография

Романи

• 1949 Un régicide
• 1953 Les Gommes
  Гумите, София: Народна култура, 1985 г. ^[5]
• 1955 Le Voyeur
• 1957 La Jalousie
  Ревност, София: Народна култура, 1985 г. ^[5]
• 1959 Dans le labyrinthe
  В лабиринта, Плевен: ЕА, 1995 г.
• 1965 La Maison de rendez-vous
• 1970 Projet pour une révolution à New York
• 1976 Topologie d'une cité fantôme
  Топология на един град призрак. Превод от френски Павлина Рибарова. София: Златорог, 2003 г.
• 1978 Souvenirs du triangle d'or
• 1981 Djinn
  Джин, София: Народна култура, 1985 г. ^[5]
• 2001 La Reprise

Киноромани и сценарии

• 1961 L'Année dernière à Marienbad
  Миналата година в Мариенбад, София: Народна култура, 1985 г. ^[5] (реж. А. Рене)
• 1963 L'Immortelle
• 1969 Les Gommes (Гумите, реж. Люсиен Дероази)
• 1971 La Jalousie (Ревност, за телевизията, реж. К. Киршнер)
• 1974 Glissements progressifs du plaisir
• 1994 Taxandria (реж. Раул Серве)
• 2002 C'est Gradiva qui vous appelle
• 2010 Campana de la noche (реж. Майкъл Милс)

Мемоари

• Le Miroir qui revient (1985)
• Angélique ou l'Enchantement (1988)
• Les Derniers Jours de Corinthe (1994)

Източници

1. Le Miroir qui revient (1985), Angélique ou l'Enchantement (1988), Les Derniers Jours de Corinthe (1994)
2. През 2012 г. е публикувана част от тяхната кореспонденция; Alain & Catherine Robbe-Grillet, Correspondances, 1951 – 1990, Paris: Fayard, 2012.
3. Robbe-Grillet A., Pour un Nouveeau Roman, 1963.
4. Барт Р., Обективна литература (1954) и Не съществува школа „Роб-Грийе“ (1958), вж. Въображението на Знака, София: Народна култура, 1991, с. 242 – 267.
5. Роб-Грийе A., Гумите, Ревност, Миналата година в Мариенбад, Джин, София: Народна култура, 1985 г.

Външни препратки

• Произведения на Ален Роб-Грийе в Моята библиотека
• Ален Роб-Грийе в Internet Movie Database ((en))
• Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Ален Роб-Грийе, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано ((en))
• Александър Грозев, „Ален Роб-Грийе (1922 – 2008). Бащата на новия роман“, некролог във в. „Култура“, бр. 8 (2491), 28 февруари 2008
• „Ален Роб-Грийе – бунтарят, който издигна в култ техниката на писане“, ЛиРа, 18 август 2012

Текстове на Роб-Грийе

• „Четири дни в България 1947“ Архив на оригинала от 2021-08-05 в Wayback Machine., превод от френски на Теодора Конах, в. „Литературен вестник“, 2011, бр. 41 – 42

За него

• Миряна Янакиева, „За не толкова новото в един нов роман“, рец. за Топология на един град-призрак, в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003