След като работи за КГБ и нейния правоприемник ФСБ, Литвиненко публично отправя обвинения, че неговите началници са му издавали неправомерни заповеди за убийство на руския милиардер Борис Березовски. Литвиненко е отстранен от агенцията и по-късно през 1999 г. е арестуван по обвинения за превишаване на правомощията си при антитерористична операция в Кострома. Той е освободен от затвора месец по-късно, след като подписва декларация, че няма да напусне Русия.
През 2000 г. Литвиненко нелегално емигрира от Русия в Обединенотото кралство, където получава политическо убежище и гражданство. Тогава издава книгите „Взривяване на Русия: Терор отвътре“ и „ЛПГ – Лубянската престъпна групировка“, в които описва идването на власт на Путин като държавен преврат, организиран от ФСБ. Ключов елемент от стратегията на ФСБ според него е сплашване на хората чрез взривяване на жилищни сгради в Москва и други градове. Тези взривове се приписват на чеченските терористи и служат за оправдаване на наказателните акции на руските военни части в Чечения, като по този начин Путин става популярен и спечелва изборите за президент. Той също описва в големи детайли връзката на ФСБ и в частност на Путин с организираната престъпност. В следващите няколко години Литвиненко отправя обвинения към ФСБ в подкрепа на тероризма по света, включително и за трениране на бойци на Ал-Кайда в Дагестан.
На 1 ноември2006 г. Литвиненко изненадващо се разболява, приет е в болница и умира три седмици по-късно от радиационно отравяне с редкия и силно токсичен радиоактивен изотоп Полоний-210. Смъртта на Литвиненко, неговите връзки с ФСБ и публичното му обвинение, че руското правителство стои зад неговото отравяне, предизвикват широко отразяване от световните медии. Британските служби активно разследват няколко места с радиактивно замърсяване, които са свързани с Литвиненко, включително и определени самолети, пътували от Москва до Лондон и Хамбург.
Биография
Александър Валтерович Литвиненко е роден през 1962 г. във Воронеж. През 1980 г., след завършване на средното си образование в Налчик, е призован на служба във Вътрешни войски и след една година служба е изпратен във военното училище „Киров“ във Владивосток. След завършването му през 1985 г. той е назначен за командир на взвод в полк на Вътрешни войски, занимаващ се с транспорт на ценности.
От 1988 г. е в органите на контраразузнаването на КГБ на СССР. През 1989 г., след една година обучение в Новосибирското военно училище по контраразузнаване, той става действащ офицер и служи във военното контраразузнаване до 1991 г.
От 1991 г. е в централното управление на руските специални служби – ФСБ. Неговата специалност е борба с тероризма и организираната престъпност. За проведените заедно с Московската криминална милиция (МУР) операции за издирване и задържане на особено опасни престъпници получава званието „Ветеран на МУР“. Участник е в бойни действия в много от горещите точки на бившия Съветски съюз и Русия. През 1997 г. е назначен в най-секретния отдел на ФСБ – Управление по разработка на престъпни организации (УРПО), на длъжност старши оперативен сътрудник, заместник-началник на 7-и отдел. На него е поверена охраната на Борис Березовски, когато Березовски е правителствен служител.
На 18 ноември 1998 г. дава пресконференция в Москва заедно с петима маскирани свои колеги, сътрудници на УРПО при ФСБ. Те съобщават, че през ноември 1997 г. шефовете на УРПО генерал-майор Евгений Хохолков и капитан I ранг Александър Камишников са наредили на Литвиненко с устна заповед да убие Борис Березовски, по това време заместник-секретар на Съвета по сигурност на Руската федерация и близък на президента Борис Елцин. Литвиненко и колегите му отказали да изпълнят заповедта, след което техните началници започнали да ги заплашват с физическа разправа за това, че не искали „да убият евреина, който ограби половината страна“. Две седмици по-късно Литвиненко е нападнат близо до дома си.
През март 1999 г. Литвиненко е арестуван по обвинение в превишаване на правомощията си и е затворен в Лефортово, затвор в Москва. През ноември 1999 г. е оправдан, но още в съдебната зала, след прочитането на оправдателната присъда, е арестуван от ФСБ и отведен в следствения изолатор на Бутирския затвор по второ углавно дело. През 2000 г. второто дело е прекратено от прокуратурата поради липса на състав на престъпление. Същия ден срещу него е започнато трето дело, а той е освободен с мярка за неотклонение подписка.
Заради заплахи от ФСБ той нелегално напуска Русия, поради което срещу него е образувано четвърто углавно дело. През май2001 г. получава политическо убежище във Великобритания, а през октомври 2006 г. получава британско гражданство.
През юли2006 г. той пише статия „Кремълският Чикатило“, в която обвинява руския президент Путин в педофилия. Напоследък е разследвал убийството на руската журналистка Анна Политковская. През октомври2006 г. той пише статията „Кремълският Чикатило 2“.
Според приятели на Литвиненко, той е отровен от руското правителство.
Скотланд Ярд разследва смъртта му. Външно министерство на Великобритания иска от Москва получаване на цялата информация, която може да помогне на разследването.
Обстоятелства около смъртта му
На 1 ноември 2006 г. Литвиненко неочквано се разболява. В интервютата, които дава, твърди, че през този ден се е срещнал в Лондон с двама бивши служители на КГБ, единият от които е Андрей Луговой, бивш бодигард на бившия руски министър-председател Егор Гайдар (за когото на 24 ноември е съобщено, че също е отровен). Преди това той се е срещнал с италианския учен Марио Скарамела, който му предал материали, включващи списък на руски дисиденти, премахването на които е поставено като задача на руските специални служби и на хората от службите, натоварени с тази задача. На срещата Скарамела, който е съветник към Комисията Митрохин, разследваща проникването на КГБ в италианската политика, твърди, че има информация за смъртта на Анна Политковская, журналистка, убита в апартамента си в Москва през октомври 2006 г. На 20 ноември се съобщава, че Скарамела се крие и се страхува за живота си. Олег Гордиевски, дългогодишен познат на Литвиненко и също бивш офицер от КГБ, емигрирал в Англия, предполага пред Би Би Си, че Литвиненко вероятно е отровен още в апартамента на негов руски приятел, с който са пили чай заедно, преди да отиде в суши ресторанта.
На следващия ден здравословното състояние на Литвиненко се влошава и той е приет в болница. Първоначално лекарите предполагат вирусна инфекция. След като лечението му обаче се оказва безуспешно и състоянието му продължава да се влошава, те обръщат внимание на предположенията на пациента, че може да е отровен. Първоначалното им предположение е, че отравянето е с талиеви соли. По-късно един от токсиколозите отбелязва, че симптомите напомнят по-скоро радиоактивно облъчване, и предполага отравяне с радиоактивен талий. Това предположение обаче също отпада.
На 23 ноември Литвиненко умира в болницата. Като причина за смъртта е потвърдено отравяне с радиоактивен полоний-210 [1].
Този елемент реално може да бъде получен само от тесен списък хора в страна със значима ядрена програма[2].
Поради тази причина Британската група за извънредни ситуации „Кобра“, за която се знае, че се занимава с въпросите, свързани с борбата с тероризма, се събира на заседание[3].
Предсмъртно писмо на Литвиненко
Гробът на Литвиненко в Лондон
Два дни преди да умре в болницата той диктува предсмъртно писмо, което неговият приятел Алекс Голдфарб, председател на Фонда за граждански права на Березовски и негов адвокат, прочита след смъртта му пред медиите. В предсмъртното си обръщение Литвиненко обвинява руския президент Путин за убийството си. [4]
„
Бих желал да благодаря на много хора. На моите лекари; на сестрите и на болничния персонал, които правят всичко възможно за мен; на британската полиция, която разследва моя случай взискателно и професионално и охранява семейството ми. Бих желал да благодаря на британското правителство за това, че ме взеха под тяхна закрила. За мен е чест да бъда британски гражданин.
Бих желал да благодаря на британската общественост за тяхната подкрепа и за това, че се интересува от тежкото състояние, в което се намирам.
Благодаря на моята съпруга Марина, която бе до мен. Любовта ми към нея и към нашия син е безгранична.
Лежейки тук, аз ясно чувам ударите на крилата на ангела на смъртта. Може и да успея временно да му се изплъзна, но краката ми не бягат толкова бързо, колкото бих желал. По тази причина мисля, че сега е времето да кажа едно-две неща на човека, отговорен за моето настоящо състояние.
Може да успеете да ме накарате да мълча, но това мълчание си има цена. Вие се показахте като нецивилизован и безмилостен, такъв, какъвто Ви изкарват най-жестоките критики.
Вие показахте, че не цените живота, свободата или каквито и да било ценности на цивилизацията.
Вие се показахте като недостоен за поста, който заемате, и за доверието на цивилизованите хора.
Може и да успеете да накарате един човек да замълчи, но вълната на протеста по цял свят ще ечи в ушите Ви, г-н Путин, до края на живота Ви.
Нека Господ ви прости за онова, което сторихте не само на мен, но и на многообичната ни Русия. ...
“
Александър Литвиненко 21 ноември 2006 г.
Други заразени с Полоний-210
Марио Скарамела
Според някои британски медии заразеният с Полоний-210Марио Скарамела няма шанс да оцелее[5][6]. Това съобщение не се потвърджава от „Юнивърсити колидж хоспитал“. Според служители на болницата, в която е лекуван и Литвиненко преди смъртта му, наличието на Полоний-210 в тялото на Скарамела е значително по-ниско. На 6 декември Скарамела е изписан от болницата, тъй като не демонстрира признаци на отравяне.[7]
Егор Гайдар
Внезапното неразположение на Егор Гайдар на 24 ноември, в деня на смъртта на Литвниненко, се свързва с посещението му в ресторанта, където е открит полония, и се разследва като част от разследването по убийството на Литвиненко. Предполага се, че Гайдар вероятно е отровен, след като е пил странен на вкус чай. Гайдар е приет в болница, където лекарите съобщават, че няма опасност за живота му и той ще се възстанови. Този инцидент напомня отрявянето на Анна Политковская по време на полета ѝ за Беслан.
Съпругата на Литвиненко
Съпругата на Литвиненко е вън от опасност, въпреки че и тя е дала положителни резултати при изследванията за радиоактивни елементи, но нивата са под опасното и тя не се нуждае от лечение.
Ахмед Закаев
Разследването включва и мерцедеса, откарал Литвиненко до дома му, за който се смята, че е собственост на Ахмед Закаев, министър на външните работи от правителството в сянка на Чечения. Сведенията показват, че следи от полоний са открити и в колата.
