През есента на 1963 г. на хълма „Света гора“ във Велико Търново започва дейност първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Сред създателите му са ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев. Те подбират първите университетски преподаватели и асистенти от София, ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри.
Макар впоследствие склонен да приеме и туранския модел, Бурмов е привърженик на арийската (сарматска) теория за произхода на прабългарите.
Кризата в БРЦК през есента на 1875 г. и създаването на Гюргевския централен комитет. – ИП, 1957, № 2, 41 – 65
Към изясняване революционната дейност на Йордан Стоянов през 1872 – 1873 година.. София: Наука и изкуство, 1957
Тържество на българската култура. София: НС на ОФ, 1957
Таен централен български комитет. Образуване и първи период от развитието му. – ИП, 1960, № 2, 41-65ТЦБК.
Втори период от съществуването му. – ИП, 1960, № 3, 59 – 84
Четническото движение в България през 1867 г. Ч. 1. Подготовка на четите. – ГСУ – ИФФ, т. 53, 1960, № 2, 67 – 97
История на България. Т. 1 (съветник) 2 изд., 1961, 760 с.
Българско нациопалнореволюционно движение и българска емиграция през 1867 – 1869. – ИП, 1963, № 5, 33 – 58
Борба за идейно-революционна чистота на БРЦК в Букурещ (1869 – 1871). – ИИИ, т. 16 – 17, 1966, 365 – 383
Коларов, Хр. Приносът на проф. Ал. Бурмов като историк на Бълг. средновековие. – ТрВИБрКМ – ВТ, т. 4. 1968, 9 – 36
Избрани произведения в три тома. Т.1.. София: БАН, 1968
Христо Ботев и неговата чета. 1974, 785 с.
Избрани произведения в три тома: Т.2.. София: БАН, 1974
Избрани произведения в три тома: Т.3.. София: БАН, 1976
Сб. в памет на проф. Ал. Бурмов. 1973, 472 с.1185. Велева, М. Александър Бурмов. 1988, 176 с.
Източници
↑Еленков, Иван. Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 638.
↑Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 80.