Александрина Игнатова

Александрина Георгиева Игнатова
българска сценографка
Родена
Починала
15 април 2024 г. (74 г.)

Националност България
Учила вНационална художествена академия
Работиласценограф
ПсевдонимСаша

Александрина Георгиева Игнатова е театрален сценограф, работила в редица театри в цялата страна.

Родена е в Плевен през 1949 г. Завършва средно музикално училище „Панайот Пипков“ в Плевен, специалност „Виолончело“ (1964 – 1968). През 1976 г. се дипломира в столичната Национална художествена академия, специалност „Сценография“ при професор Асен Стойчев.[1]

На сцената[2]

В работата си в областта на сценичното изкуство освен като проектант и оформител на сценичната подредба нерядко е и автор на облика на костюмите, с които са облечени актьорите. Има реализирани над 200 сценографски проекта.

Александрина Игнатова осъществява и гастроли в Драматичен театър „Крум Кюлявков“ – Кюстедил, Драматично-куклен театър Враца, Театър за драма, опера и балет – Бургас, Драматичен театър „Драгомир Асенов“ – Монтана, Младежки театър – София и Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

Сценографски проекти

Сценограф-постановчик[3]
Заглавие Автор Театър
Доходно място Александър Островски Враца
Железният светилник Димитър Талев Силистра
Фантазиите на Фарятиев Алла Соколова Силистра
Живият труп Лев Толстой Силистра
Три дни по-късно Кольо Дончев и Стефан Кожухаров Силистра
Книга на царете Маргарит Минков Плевен
В полите на Витоша Пейо Яворов Ямбол
Великденско вино Константин Илиев Ямбол
Службогонци Иван Вазов Ямбол
Крадецът на праскови Емилиян Станев Ямбол
Пинокио Карло Колоди Ямбол
Лизелоте и месец май Жолт Пожгаи Ямбол
Развратникът Ерик-Еманюел Шмит Ямбол
Дванайсетте стола Иля Илф и Евгений Петров Ямбол
Лисичета Лилиан Хелман Ямбол

Режисьори, с които е работила[2]

В Силистра 1976 – 1979

Димитър Игнатов, Светлана Атанасова, Стефан Стайчев и Реджеп Садъков

В Ловеч и Враца 1979 – 1981

Христо Кръчмаров, Николай Поляков и Димитър Гочев

В Разград 1981 – 1982

Професор Анастас Михайлов, Професор Димитрина Гюрова, Николай Савов и Цветан Велев

В Плевен 1983 – 1986

Илия Атанасов, Христо Минчев, Минчо Събев, Росина Данченко, и Димо Дешев

В Ямбол 1986 – 2021

Владимир Николов, Иван Кондов, Дияна Радева, Руси Карабалиев, Вълчо Янев[4]и Андрей Калудов[5]

В Бургас 1985 – 2018

Любомир Дековски, Бойко Илиев, Богдан Петканин, Пламен Панев, Сашо Беровски, Атанас Жеков, Борислав Чакринов, Велко Кънев и Владимир Петков

Автор на импресии

В изложбите си Александина включва и творби, изработени предимно с акварелна техника и събрани в няколко цикъла: „Клоуни“, „Клоуни и музи“, „Изгубени в карнавала“, както и поредица от импресии, свързани с пленерите „Кабиле“ в едноименното село.[2] В Общинска художествена галерия в Плевен „Саша – акварел, колаж, сценография“ – 2007 г.[6]

Нейни творби има в частни колекции в Италия, Франция, САЩ, Германия и Норвегия.[7]

Участия в изложби[8]

Съвместни изложби

  • „Сценография“, София – 1978 – 2001 г.
  • Пражко Квадриенале, Чехия – 1975, 1979, 1983, 1987 г.
  • Изложби „Сценография“ – Берлин, Германия
  • Биенале – Нови Сад, 1984 г.
  • Симпозиум „Сценография“ – Токио, Япония, 1984 г.
  • Общи изложби в Плевен, Ямбол, София, Пловдив, Бургас, Торино, Италия

Самостоятелни изложби

  • „Сценография“ – Разград
  • „Сценография“ – Плевен
  • „Сценография“ – Ямбол
  • Акварел – галерия „Стената“ – София
  • Акварел – галерия „Аросита“ – София
  • Акварел „Клоуни“ – галерия „Викинг“ – София – 2005 г.
  • Акварел „Клоуни и музи“ – галерия „Викинг“ – София – 2006 г.
  • „Фрагменти от карнавал“ – галерия „Викинг“ – София
  • „Изгубени в карнавала“ – галерия „Антракт“ – София
  • Акварел – Музей на изкуствата – Одрин, Турция
  • Акварел – Измир, Турция, Международен куклен фестивал
  • Юбилейна изложба в София – галерия-книжарница „София прес“ – 2 – 20 декември 2019 г.

Признание

  • Награда за пиеса с младежка тематика – Пловдив, 1977 г. – „Фантазиите на Фарятиев“ („Хей, чуваш ли, обичам те“) от Ала Соколова – Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“[9]
  • III награда 1978 г. за сценография на „Три дни по-късно“[10]
  • Награда за цялостно творчество – Национален преглед на българската драма и театър, Силистра за пиесата „Три дни по-късно“ от Кольо Дончев и Стефан Кожухаров – 1979 г.[1]
  • Награда за цялостно творчество – Плевен, 1985 г.[1]
  • Златна значка на Съюза на артистите – 1987 г.[1]
  • Златна значка на Съюза на артистите – 1988 г.[10]
  • Голяма награда за изкуство и култура на името на Жорж Папазов – 2014[11]

Източници

  1. а б в г Artsofia.bg. Сценографски проекти на Александрина Игнатова в изложбата „Приключения и срещи в паралелни светове“ Посетен на 24 август 2021
  2. а б в Bulgarkamagazine.com. „Приключения и срещи в паралелни светове“ изложба на Александрина Игнатова – от 2-ри до 20-ти декември 2019 г., Посетен на 24 август 2021 г.
  3. Александрина Игнатова // dt-nevenakokanova.org. Посетен на 16 декември 2022.
  4. Radio999bg.com. Какъв ще бъде седмичния календар на Община Ямбол тази седмица. Посетен на 6 януари 2022
  5. Espressonews.bg. Комедията „Службогонци“ гостува в Своге. Посетен на 6 януари 2022
  6. Kulturni-novini.info. Изложба на сценографката Александрина Игнатова. Посетен на 20 февруари 2022
  7. Dariknews.bg. Изложба на Александрина Игнатова в Сливен. Посетен на 24 август 2021
  8. Delnik.net. Юбилейна изложба на Александрина Игнатова в София. Архив на оригинала от 2021-11-21 в Wayback Machine. Посетен на 24 август 2021
  9. Sbhart.com. „Приключения и срещи в паралелни светове“ изложба на Александрина Игнатова. Посетен на 6 януари 2021
  10. а б Theatre.art.bg. Александрина Игнатова. Theatre.art.bg. Посетен на 25 октомври 2021
  11. Напусна ни Александрина Игнатова (1949 – 2024) // sbh.bg, 16 април 2024. Посетен на 25 септември 2024.

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!