Алековите водопади представляват водна каскада в планината Витоша в България.
Разположени са на река Скакавица, по нископланинската обиколна пътека на Витоша, в участъка ѝ между квартали Драгалевци и Симеоново на София.[1]
Водопадите са известни на местното население като Драгалевски / Скакавишки водопади или Скоковете. През 1910 г. са наименувани на основоположника на организирания туризъм в България Алеко Константинов, който често ги е посещавал при своите разходки около Драгалевския манастир „Св. Богородица“.[1]
Алековите водопади са разположени на около километър и половина от Драгалевския манастир и на около километър от заслона Бай Кръстьо, кв. Драгалевци и хотел „Свети Георги“ над кв. Симеоново.
Предполага се, че общата височина на водопадите е 15 – 20 метра, като по-отчетливо се открояват два водни пада – горен (голям) и долен (малък) водопад.[1][2]
Водопадите попадат в гориста зона, поради което се виждат най-добре през зимата или пролетта, преди обилната растителност да ги закрие. Най-пълноводни са през пролетта, по време на топенето на снеговете. Тогава реката може да е толкова пълноводна, че преминаването по нископланинската обиколна пътека да бъде затруднено.[1]
Маршрути
Намират се над Драгалевци и достъпът до тях е съвсем лесен. До тях може да се стигне по няколко пътя:
по нископланинската обиколна пътека от Драгалевския манастир към Симеоново се излиза направо на горния водопад.
по ул. „Хилендарски Манастир“ (Драгалевци) се излиза на сравнително стръмна горска пътека, която върви успоредно на река Скакавица и води до долния водопад.
от Драгалевци към известния ресторант „Воденицата“, а от там по тесен асфалтов път, отвеждащ до бившата рехабилитационна база „Драгалевци“ (МБАЛ). Тук има паркинг, от който тръгват две пътеки – една по-тясна и не добре очертана пътека, която завива в ляво и преминава зад сградата на санаториума, водеща към долния водопад и още една, по-широка и сравнително стръмна пътека, която тръгва нагоре към горния водопад.
Също така между долния и горния Алеков водопад в близост до самата река върви много стръмна и трудно разпознаваема пътека.