Алберте дьо Систерон

Алберте дьо Систерон
трубадур
Роден	1194 г. Гап, Франция
Починал	1221 г. (27 г.) Франция
Литература
Течение	Средновековна музика
Алберте дьо Систерон в Общомедия

Албертè дьо Систерòн или Алберте дьо Сестарон, или също Сестарон, Сестерон, Сестарон и Тараскон (Albertet de Sisteron Albertet, Albertetz de Sestaro^[1], Sestaró, Sestairó, Sestairon, Sestarron, Terascon; * 1194, Гап; † 1221, Систеро), е окситански трубадур.^[2]

Биография

Според неговата биография той е син на благородника – пътуващ жонгльор на име Асар.^[3] Ако Алберте е известен със своя глас и мелодии, както и с нововъведенията, направени в придворните кансу, той не е толкова известен със своите стихове.^[4] Неговият приятел, трубадурът Юк дьо Лескюра възхвалява пеенето му: votz ben dir („хубавото говорене на гласа ти“)^[5]. Дълбок творец, Алберте се радва на възможността да разговаря в едно цивилизовано общество.^[4] Той е свързан преди всичко с двора на принца на Оранж Раймон III дьо Бо, след това с тези на графовете на Форкалкие.^[3]

Впоследствие се мести в Ломбардия, където остава от 1210 до 1220 г.^[4][6] В Италия той често посещава дворовете на Савоя, Монферат, Тортона, където царуват Маласпина^[7], Генуа и Есте във Ферара. Именно във Ферара той се запознава с Гийом Ожие Новела, Аймерик дьо Пегиян и Аймерик дьо Беланоа. В Монферат влиза в контакт с Далфи д'Алверна, Госем Феди и Пейрол.^[5]

Според архивни източници той трябва да е намерил убежище в Испания на неизвестна дата.^[8] Накрая се връща в Систерон, където умира през 1221 г. на около 27-годишна възраст.^[3][4][6]

Творчество

Едно от най-известните произведения на Алберте е сатира за седемте дами от неговото време, включително Беатрис Савойска, съпруга на графа на Прованс.^[5] Има и тенсона между Алберте и Аймерик дьо Пегиян: N'Albertz, un chausetz tue sen.^[9] Тоѝ показва, че самият Алберте е бил наричан Албер и че много по-късно писарите са използвали умалителното му име.^[10] Той също така пише тенсона с Аймерик дьо Беланоа, възхвалява Гийом Ожие Новела и Госем Феди и почита Пейрол (споменат в една торнада).^[11][12]

Алберте е първият трубадур, който илюстрира на окситански език жанра «poète mal-aimé». Всичките му ранни творби се занимават с неуспехите му в любовта и с грубостта, която е претърпял от ръцете на дамите, които е ухажвал. Затова той започва да пише сервентези, където се отнася лошо с дамите, отказали му любовта си, но неговата привилегирована цел е Беатрис Савойска.^[3] Навремето живеят три дами с името Беатрис: в допълнение към Беатрис Савойска, съпруга на Раймон Беренгер IV, последен граф на Форкалкие, са и Беатрис от Виеноа, която живее в Дофине^[3], и Беатрис дел Карето, дама от Монферат, която успешно ухажва Рамбо дьо Вакейрас.^[13]

Въпреки че е сигурно, че Пейрол пее творбите си, е също известно, че Алберте моли дамата си да ги научи, без съмнение с надеждата да ги направи по-известни чрез своето пеене и актьорско майсторство.^[14] Въпреки репутацията му на музикант, оцеляват само две негови кансу (Mos coratges m'es camjatz e A! mi no fai chantar foilla ni flors), включително с цялата мелодия, докато друга (En mon cor ai un aital encobida) оцелява само частично.^[6] Има друга композиция – descort, озаглавена Bel m'es oimais, без музикални ноти в ръкописа си, но която би могла да бъде модел за строфичната Lai Bel m'est li tans на трубадура Колен Мюсе.^[6]

Всяка известна композиция на Алберте е различно музикално произведение, но като цяло той остава консервативен, пишейки с десетичен интервален ритъм, сричков с мелизми само в края на фразите.^[11] Mos coratges е класически, но богато украсен; En cor mondi изглежда е написан от някой друг, а A! mi no fai chantar, сложен и фин, е написан в прост стил, но с уникални интервали и фрази.^[6]

Алберте е и теоретик на поетичния език. В своя тансона си представя, че говори с монах^[15], който се хвали с поетичните качества на френския език, докато възхвалява тези на окситанския език.^[13] Този анализ е близък до този, направен от Марк Корнелий Фронто за предимствата на гръцкия и латинския^[16], както и този на Данте за сравнението между италианския и френския.^[13]

Той е единственият трубадур, който използва повторно структурата на Carros, написана от Рамбо дьо Вакейрас, която се представя с кансу от девет кобли (строфи) и две торнади. Тези coblas singulars са съставени от петнадесет стиха с различна дължина, последвани от торнади, които подемат римите на трите последни стиха от последната кобла^[17].

Оцелели са двадесет и три негови поезии. Четири ръкописа на негови творби, преписани през 13 век в Падуа и Венеция, се намират в Националната библиотека:^[18]

• A mi no fai chantar^[2]
• Bel m'es oimais ^[19]
• N' Albertz, un chausetz tue sen .
• Mos coratges m'es camjatz
• A! mi no fai chantar foilla ni flors
• En mon cor ai un aital encobida

Източници

• Élizabeth Aubrey, The Music of the Troubadours, Indiana University Press, 1996. ISBN 0253213894
• Margarita Egan, The Vidas of the Troubadours, Garland, New York, 1984 ISBN 0824094379
• Margarita Egan, Les Vies des troubadours, Union Générale d'Éditions, collection 10/18, Paris, 1985.
• Jacques Marseille (sous la direction de), Dictionnaire de la Provence et de la Côte d'Azur, Éd. Larousse, Paris, 2002

Бележки

1. Albertet o Albertetz è il diminutivo occitano di Albert (William P. Shepard, op. cit. p. 22).
2. Albertet de Sisteron
3. Dictionnaire de la Provence et de la Côte d'Azur, op. cit. p.28.
4. Margarita Egan, op.cit., с. 144.
5. Élizabeth Aubrey, op. cit., p. 20
6. I.R. Parker, op. cit.
7. Gilda Caïti-Russo, Les troubadours et la cour des Malaspina, Publication de l'Université Paul Valéry, Montpellier 3, 2005. Архив на оригинала от 2010-04-21 в Wayback Machine.
8. Zoltán Falvy, La cour d'Alphonse le Sage et la musique européenne, Studia Musicologica Academiae Scientiarum Hungaricae, 25, Fasc. 1/4, 1983, pp. 159-170.
9. William P. Shepard, op. cit. p. 19.
10. Élizabeth Aubrey, op. cit. p. 232.
11. Élizabeth Aubray, op. cit. p.226-227.
12. Élizabeth Aubray, op.cit. p.257.
13. Dictionnaire de la Provence et de la Côte d'Azur, op.cit. p.29.
14. (англ.) Kurt Lewent, Old Provençal Miscellany, The Modern Language Review, 38, 2, 1943, pp. 106–116.

15. „	Monaci, ditemi, secondo la vostra dottrina valgono di più i catalani o i francesi? E metto di qua [dalla parte della Catalogna] Guascogna e Provenza e Limosino, Alvernia e Viennois	“
    Albertí de Sisteron, anno 1220

16. Aulu-Gelle, Nuits Attiques, citato da Jean-Pierre Saltarelli, Marcus Cornelius Fronton, in Fontaine de Pétrarque, nº 20, 2007, p. 9.
17. Charles Rostaing et Jean B. Barbaro, Raimbaut de Vaqueiras, Éd. Scriba, L'Isle-sur-la-Sorgue, 1989.
18. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2005-01-22. Посетен на 2024-01-02.
19. J.H. Marshall The descort of Albertet and its Old French Imitations Архив на оригинала от 2010-04-24 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albertet de Sisteron в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​